неделя, 9 август 2009 г.

Принципи на доброто управление при Корейския държавник ПАК ЧОН ХИ (Park Chung-Hee)


Принципите на доброто управление, разделени на четири големи групи, съдържат важни характеристики, които трябва да определят един успешен държавник и неговото градивно управление за страната и народа. Адекватна стратегическа мисия се отнася за личността на държавника, посочваща неговия морал, хоризонт и уникалност. Това са лични качества, които доказват неговия безспорен авторитет. Далновидната стратегическа визия, включваща авантаж, (преимущество), кооперативност и интуиция са способности на държавника да развива политиките си в желания ракурс на действия и да създаде визия за бъдещото развитие. Третата група обобщена като ефективни стратегически цели окачествява стремежа на лидера за създаване на политики, водещи до ефикасността на тяхното осъществяване. Това са принципите: максимализъм, целеустременост (резултатност) и динамика. Четвъртата група се свързва пряко с принципите на управление на държавника: ефикасно стратегически управление. Групата включва господство, отговорност, завършеност. Дванайсетте принципа на добро управление могат да се проследят в развитието на личността на корейския лидер Пак Чон Хи и неговото успешно управление като президент и безспорно признат за един от най-значимите държавници в историята на Южна Корея.
Далновидната стратегическа визия на Пак Чон Хи в периода от 1960г. до 1970г. е стремежът му да развие икономически и военно Южна Корея като независима, автономна суверенна държава. Пак ненавижда факта, че корейската сигурност зависи от американското военно присъствие, помощ и поддържащи програми, и това, че по време на процеса на изграждане на икономическия и военен потенциал на Корея, той използва американския ангажимент, за да защитава страната като я тласка напред с програма за тайни ядрени оръжия. Пак приема този курс на действие без никаква комуникация със Съединените щати. Забележително е, че дори когато Пак поема в тази посока, Съединените щати не планират да се оттеглят от Корея.
Пак идва на власт през 1961г., като поддържа силна антикомпунистическа линия, Корея става задължителна част от американската позиция за сигурност в региона, специално през Корейската Война (1950-1953), което говори за неговата интуиция за бъдещата стратегическа визия на управление. Увеличаването на зависимостта към САЩ възпрепятства амбициите на Пак за независимост и неговото желание да си взаимодейства със Северна Корея без американска намеса.
Трябва да се оцени постижението на Пак за модернизацията, която успява да направи за Корея в сравнително кратък срок, както и значителните постижения в социоикономически, културен и политически контекст. Ефикасните стратегически цели на доброто управление са се реализирали в ефикасно стратегическо управление и постижения. Американската либерална демокрация не може лесно да се наложи върху корейското общество, което има стари вековни традиции с конфуцианството. В тази посока Пак намира нов път напред. Популярността на Пак в очите на корейския народ е значителна и приложима за това как ще се постигне национално развитие. Това определя неговото преимущество като успешен държавник, въплътено в принципът авантаж на политическата фигура.
Ефективните стратегически цели, които отговарят на управлението на Пак, включват и трите принципа: максимализъм, целеустременост и динамика. Тези три принципа най-ясно се развиват в политика на индустриализация на Пак, която бележи успешното развитие на Южна Корея до наши дни. Както Робърт Уейд (1990) отбелязва, Пак избира големи конгломерации за негови индустриални партньори и технократи (принципа на кооперативност) вместо икономически бюрократи за негови политически съветници. Основна тема е „инжинерният подход”, който възприема Корея за индустриално развитие, особено в тежката и химическата индустриализация през 1970-та година. Този подход е възможен, заради степента на контрол, която Пак успява да осъществи чрез неговото президентство особено под Юшин (Реставрация) системата, която фокусира цялата нация върху ясно обосновани и планирани цели като да постави елитни технократи. Целеустремеността в разработване на системата за реставрация неизбежно води до резултатност от действията на Пак.
Хоризонтът на Пак е белязан от ранната му кариера първо като учител, а после като войник в Японската имерска армия, където преследва „две исторически възможни решения” за неговото положение като колонизиран човек. Той се мести от Японската армия в Корейската армия и се присъединява към Намноданг Коунисти в Южна Корея, докато още е в корейската армия, той предава комунистическите си приятели, за да избегне екзекуция, а след това разчита на влиянието на старите си връзки от Манчурия, за да се издигне и да стане офицер с висок ранк в консервативния антикомунистически режим на Рий. Пак прави всичко възможно, за да следва своя собствен път, без значение колко е рискована и опасна ситуацията, в която попада.
Поради тази причина, критиците на Пак го описват като сътрудник и опортюнист, който без проблем сменя идеологическата си принадлежност, когато оцеляването му е заплашено. Това характеризира неговата уникалност и целеустременост на всяка цена да успее.
Навечерието на военното управление на Пак от април 1960 до май 1961г., е белязано от два революционни неуспеха. Единият е Априлската студентска революция от 1960 г., която е за промяна на лидерския елит. Другият е неуспехът за ново правителство (април 1960 – май 1961) и дейностите на Демократичната партия да спечели народното доверие за управленската реформистка програма, да изкорени корупцията и да изгради икономика. Като отговор се появяват три забележителни развития: възхода на прогресивните реформистки сили; либералния интелектуален дебат за национално възстановяване; военна реформистка кампания „Почисти Армията”, която води до военния успех на Пак през 16 май 1961г.
Важно условие, за да се разбере военния успех на Пак и неговото управление за национално развитие, основано на национализъм, е завещанието на режима на Рий в условията на консервативните политики в контекста на Студената война. Дебатите за национална революция на либералните интелектуалци дават основа за идеологията на Пак, която ще го доведе до военен успех и следователно към неговия подход за национално развитие. Тези дебати изграждат морала и ценностната система на Пак Чон Хи, водещи до неговата адекватна стратегическа мисия като държавник.
Пак дълго време чака за подходяща възможност да се присъедини с другите недоволни офицери. Интелектуалният и политически кипеж, който следва след Априлската студентска революция предоставят удобен претекст за продължаване на неговата реформистка военна кампания. Като предлага силно управление с икономическо развитие като ключов национален приоритет, Пак представя себе си като типа лидер, желан от корейците по това време. Безспорно той е опортюнист, но той също така има капацитет на гений да оправдае революционните очаквания на народа.
Военният възход през май 1961г. трябва да бъде разбрано в два контекста: корейското популярно желание за тотална реформа и военната дестабилизация след Априлската студентска революция. Желанието за реформа е изразено от граждани, особено от либерални интелектуалци, политически чувствителни граждани и студенти, като тяхно изискване е популярен консенсус за тотална реформа. По отношение на военното дело, изскването е по-специфично: прочистване на военното. Това изискване е предмет на смелата кампания на Пак и неговите командири реформисти, които предизвикват значително разбъркване във военната йерархия и достатъчно объркване в ранковете в управлението довежда до неговото падане. Възходът е неизбежен и необходим да доведе до промяна в корейското общество.
Следвайки военния успех, Пак веднага започва да търси международна легитимност, за да придобие силна антикомунистическа позиция и политики, фокусирани върху икономическо развитие и национално реконструиране. „Административна демокрация” и „Кореанизирана демокрация” на Пак публична обосновка за неговата администрация във военен стил, която е необходима, за да изкорени миналото и да построи ново поколение на национални лидери, включваща бивши военни офицери, технически инжинери и други експерти с професионални квалификации. В неговата реконструкция Пак основава нова бюрокрация, към която подхожда с военен стил дисциплина и ефикасност. Най-голямото предизвикателство на Пак е съюзникът на Корея – САЩ, която ревизира политиката си в Корея по време на администрацията на Кенеди. Усилията на Пак да установи политическата легитимност без да прави компромис с националната сигурност, която е заплашвана от Северна Корея и неприемането за загуба на американската помощ, която генерира директен конфликт с американските политически съветници. Те разбират и приемат, че Пак и неговите поддръжници за националистическа кампания за икономическо развитие, концентрирано на „антифлункеизъм” и асоциирани теми на национална автономия.
През май 1961г. социален и политически хаос предизвиква консервативното установяване на Корея изключително нервно и нестабилно. Пак повежда военния възход през 1961г. Той вижда като своя мисия да намери решение на господстващия социополитически и икономически хаос и накрая да премахне комунистическата заплаха от Северна Корея. Той заявява, че неговите „революционни задачи” са също за да „елиминира корупцията и изкореняване на социалните злини и да втълпява нов и здравословен, морален и душевен начин на мислене сре корейския народ”. Целите на възхода включват: антикомунизъм, заздравяване на международните връзки, антикорупция, икономическо възстановяване, унификация и връщане на властта в гражданското управление.
Първата задача на успешните лидери е да укрепнат властта. За да постигнат тази цел е необходимо да получат подкрепата от населението и международната общност колкото е възможно по-бързо. Това е важно, за да успокоят САЩ, които финансират над 50% от корейския национален бюджет и 72.4% от бюджета за защита. Чрез антикомунизма и антикорупцията ще се постигне доверието на народа към ангажираността на хунтата и ще се установи закоността на хунтата в управлението.
Осигуряването на американското одобрение е по-трудно. Дава се приоритет на антикомунизма и утвърждаването на Устава на ООН, който набляга на приятелството между Корея и САЩ. САЩ се съгласяват с установяването на хунтата по-рано от 20 май 1961г., когато президентът Кенеди изпраща съобщение до Върховния съвет за национално възстановяване (ВСНВ), като потвърждава приятелството и сътрудничеството между Корея и САЩ. В този ден ВСНВ и ген. Картър Б. Магрудър главнокомандващ провъзгласяват връщането на всички права на операционното командване на Корейската армия.
Принципът кооперативност, може да се октрие във взаимоотношенията на Пак със Съединените Щати. Този бърз и позитивен отзвук показва, че Кенеди е по-загрижен за политиката си на Студената война и да поддържа антикомунистически режими около периферията на Съветската империя, отколкото за ангажираността на САЩ за създаване на демократични политики в Южна Корея. Така подкрепата на Съединените щати във военния успех на Пак окуражава неговия план за бъдещите му политически амбиции, като се позиционира като пазител на американската политическата парадигма за Студената война.
На 3 юли Пак Чон Хи утвърждава лидерството си сред управленската хунта, когато е назначен за председател на ВСНВ с помощта на подкрепата на Ким Чон’ли. Пак убеждава представителите на САЩ за неговите политически идеи за успокояване на екстремните антикомунистически чистки и готовност да върне властта на гражданския контрол. Приоритетите на Пак антикомунизъм и икономическо развитие са неразделни за националното възстановяване, а военният успех е единственият начин да се спаси нацията и народа. Той развива антикомунизма като догма и условие за народната „свобода и демокрация”. Поставянето още в началото на политическата кариера Пак стретегически цели на управлението му, говори за неговата ясна визия и целеустременост.
На 27 юли, американският държавен секретар, Деън Ръск, официално признава съгласието на Съединените щати за лидерството на Пак, като го привестват за неговите „бързи и жизнени стъпки” за провъзгласяване на 19 юли 1961г. за възстановяване на гражданското управление. Пак получава върховната форма на американско признание, когато президентът Кенеди го кани във Вашингтон на работна среща от 14 до 16 ноември 1961г.
Адекватната стратегическа мисия на управлението на Пак въплъщава и трите принципа: морал, хоризност и уникалност. Моделът на военно управление на хунта на Пак включва и „административна демокрация”, което според него ще се срещне с корейската „социална и политическа реалност и няма да приеме неработещата западноевропейска демокрация” (Пак Чон Хи - „Пътят на нашата нация”). Неговите цели са да изкорени корупцията, да засили автономните правомощия на народа и да въдвори обществена справедливост.
На 22 май, точно една следмица след възхода, започва „прочистващата” операция с арестуването на 51 незаконни спекуланти и 4200 съмнителни измамници, както и 2100 заподозрени комунистически симпатизанти. Този процес е символичен. Много от арестуваните скоро са освободени с амнистии. Бизнесмени също са освободени, но под строги условия, като ангажирани с националната възстановителна програма под икономическата система, която Пак нарича „управленски капитализъм”. Издадени са още множество декрети, покриващи широка гама от социални и политически мерски, включващи отменяне на политически партии и обществени организации (Декрет номер 6). Два месеца след възхода, ВСНВ провъзгласява за освободени 6900 граждански служители, от които 6700 са избегнали военна служба. Други 1 863 обществени служители са обвинени в нарушение срещу Корейската Централна за Разузнавателна Служба (КЦРС). Тези крайни мерки са възможни, защото ВСНВ се обявява във върховна сила с правото да променя Конституцията ако тя „се конфронтира със закона, отнасящ се до „Необичайните Мерки за Национално Възстановяване”, обявено на 6 юни 1961г. Пак се отнася към тези мерки като „хирургическа операция” (принципът на уникалност), термин, който използва Хам Шокхом в периода преди 1961г.: това е тотална реформа на обществото, за да се спаси съществуването на Корея. Според него трябва да се изгонят старите политици и властта да се установи с членове на новия елит, съставен от по-младото поколение. Това младо поколение осигурява постоянното преимущество, авантаж на Пак Чон Хи при неговото управление. ВСНВ забранява 4374 бивши политици от политическите дейности от преди 6 години във връзка със закона за политическо „прочистване”, излезнал през март 1962г. Пак нарича този процес „човешка революция”. За да не уплаши народа с влиянието на неговата управленска хунта върху демокрацията, той заявява: „Военната Революция не е унищожаване на демокрацията в Корея. Това е път за нейното запазване; това е хирургическа операция, която ще се изреже злокачествения социален, политически и икономически тумор... Веднъж щом пациентът се излекува, лекарите го съветват да се прибере вкъщи за възстановяване. Поради тази причина революционната войска залага решително за връщането на управленската власт на гражданите” (Пак Чон Хи – „Пътят на нашата нация”).
Обръщането на Пак за нуждата от хирургическа операция показва националистическата реторика, която много световни политически лидери използват в късната 1950-та година. „Прочистващата” операция на хунтата е толкова ефективна, че дори популярната консервативна преса изразява подкрепата си. Пак вижда това възстановяване като необходимост, за да подсили държавата, да проведе реформи с цел да „систематизира ефикасността на административното управление” и да предотврати „персонализацията на официалните позиции”.
Пак е убеден, че бюрократичната автономия е най-ефективна за постигане на национално възстановяване и установяване на неговото политическо лидерство, за тази цел се изгражда дисциплинирана бюрокрация, работеща по определени правила и задължения. С други думи, Пак като политически лидер, символ на държавността, упълномощава и гарантира бюрократичната политическа автономия.
„Административната демокрация” е основа за военното управление на Пак за много години и олицетворява принципите на ефикасно стратегическа управление. Според Пак административната демокрация ще даде възможност на Корея да започне ново начало. Той наблюдава един фундаментален недостатък на демокрацията в Корея, като последствие от две основни национални характеристики. Едната е сервилният манталитет на корейския народ към старите консервативни „управляващи сили” като „либералните аристократи”, провинциална земевладелска класа, доминираща в управленията на Рий и Чанг. Втората характеристика Пак наблюдава е „корейският капиталистически стил”, който се е моделирал от колониалния капитализъм, следвайки японското колониално управление. Това води до тайно споразумение между държавните чиновници и корпоративните предприемачи.
Далновидната стратегическа визия на Пак е елиминиране на установената консервативна управленска основа, изградена върху привилегии, статус, класа и благосъстояние като предварително условие за установяване на „кореанизирана демокрация”. Според Пак „демокрацията, която ще построим не е наложена „отгоре”, а трябва да се появи „отдолу”, т.е. да се подсили автономността на народа.
Ключов елемент в опита на Пак да наложи идеята за демокрация „отдолу” е широката национална програма, позната като „Народно Възстановително Движение” (НВД), основано на 12 юни 1962г. НДВ е използвано за основаване на мрежата на военната хунта на местно ниво – Пак си осигурява съмишленици в своето дело, което отразява принципът на кооперативност.
Във връзка с бюрократичната реформа на Пак Чон Хи множество професори около 470 са включени в подкомисии на Националния комитет по планиране към ВСНВ, като подкомисии по политика, икономика, култура, право и планиране. Изследване на структурата на Министерството на търговията и индурстрията (МТИ) показва, че липсва бюрократичен капацитет, който да подпомогне индустрията. Към МТИ има четири дирекции: Индустрия, Миньорство, Енергетика, Търговия и занаяти. Под директорите на дирекциите са офицери от среден ранк с титла „куажанг” и други под тях с други ранкове. Високо самодисциплинирана военно административна структура е изградена от множество необикновени наказания и контрол върху служителите, някои от които са политически мотивирани. Новофирмираната технокрация на Пак се състои от две „нови поколения” елитни групи: технократи и комбинация от бивши военни генерали, корпоративни управители и професионални администратори. Тези групи имат три отличаващи ги характеристики. Първо, те са квалифицирани професионалисти със силно чувство за самодисциплина и фокусирани върху ефикасността и постигане на целите. Второ, те ясно разбират разликата между тяхната бюрократична управленска власт и тази на техните политически лидери. Трето, те нямат илюзията за националния модел за развитие на Пак.
За максимално бързо постигане на целите (максимализъм) Пак планира да управлява икономическото развитие чрез държавна интервенция в индустриалните предприятия под негов ръководен капитализъм. Ръководният капитализъм според него е система от икономическо управление, направено да създава икономически ред, който ще гарантира „развенството в приходите и обществените печалби от икономиката”. Пак поддържа едновременно егалитарни идеали за равенство в разпределението и свободната конкуренция, което говори за неговата уникалност. Той вижда ролята на правителството в националното развитие като тази на индустриален управител или „пазител”, така че „равни възможности за всички могат да бъдат гарантирани чрез свободна конкуренция”. Пак представя „ръководния капитализъм” чрез първият Пет-годишен Икономически План за Развитие. Това е първият в историята на Корея план за развитие, който включва дългосрочни планове от управленията на Рий и Чанг и представя далновидната стратегическа визия за управление на Пак Чон Хи.
Пет-годишният План е най-важното писание за първоначалната фаза за ръководния капитализъм на Пак, насочен към администрацията и по-специално на нейното отношение с бизнес групите, като Пак основава военно-конфуциански тип (учител-ученик) връзки между правителството и бизнес обществото. Този план изисква налагане на „административен контрол” на всяка бизнес група. Целта на Пак е да създаде икономически капацитет, основан върху собствения корейски „национален капитал”. Пак и неговата клика имат за цел да мобилизират спестяванията на корейския народ. Друг опит за мобилизиране на капитал, Пак издава Закон за Фондова борса, но тези мерки не успяват да повишат доходите на държавата. Със всеобхватната стратегия за ръководен капитализъм чрез Пет-годишния план и различни реформаторски мерки, Пак успява да създаде държавен контрол над банките, а оттам и полага основите на дългосрочни икономически планове за развитие. Тези мерки осигуряват неговото ефикасно стратегическо управление, включващо принципити господство, отговорност и завършеност.
Пак сключва споразумение с 13 от най-видните „незаконни спекуланти” с цел да основат Спомагателен Комитет за Икономическо Възстановяване (СКИВ): предшествениците на Федерацията на корейската индустрия. Целта на тези 13 члена на СКИВ е да внедрят програма за индустриално развитие, като направят план за 6 ключови индустрии: цемент, синтетични тъкани, електричество, тор, желязо и петролна рафинерия. Тези индустрии, без петролната рафинерия, ще се управляват директно от правителството, и ще се разделят между 13-те члена. Цементът отива при Ssangyong; торът при Samsung и Saho Textile; електричеството при Taehan Milling; желязото при Taehan Cement, Kukdong Marine, Taehan Industry и Tongyang Cement, синтетичните тъкани – Hwasin, Choson Silk Mill и Han’guk Glass.
Бизнес лидерите предлагат да посртоят фабрики с цел да максимизират техния капитал, а след това да платят техните наложени наказания, като дарят дяловете на компанията. Изискването е да заемат сфери на производство, които са непознати за тях с цел да създадат нови търговски връзки, нови идеи и нови технологии. При неспазване на обещанията, Пак ги наказва сурово по метода на „хирургическата операция”, която Пак прави „в името на нашата нация”.
Заявяването на Пак за прехвърляне на властта върху избрано гражданско управление заема място по време на президенстките избори и изборите за Народно събрание. Пак и неговата хунта, особено младите командири, възнамеряват да доминират всяко бъдещо „гражданско” управление, като участват на предстоящите избори.
Пак се сблъсква с много препятствия: външни и вътрешни. Вътрешните се изразяват в битката за власт вътре във военната хунта между прогресивните млади командири и умерените старши членове на ВНСН. Външните се отнасят до неговите финансови възможности, Пак е притискан от страна на американските политически съветници да възстанови гражданското управление и да се подчини на променящата се американска политика за сътрудничество.
На 31 август, един ден преди неговото оттегляне от армията, Пак официално приема президентската кандидатура от Демократичната републиканска партия. Неговото приемане показва нова фаза в корейската политика, защото за първи и не последен път в корейската съвремена история военна личност е номинирана за президент.
В контраст с неговата собствена позиция като военен хунта лидер, Пак характеризира опозиционното отношение повреме на предизборната кампания като „предмодерно, феудалистично и флункеистично” в лицето на външните сили. Той предлага да въведе „нов уникален корейски модел” и нова политическа лидерска система, опонираща на „западния тип” демокрация с тотално прехвърляне на ръководството от старата „привилегирована класа” към масата. С тази реторика, Пак провежда президентската предизборна кампания, която се фокусира основно върху корейския фундаментален проблем: националната зависимост от САЩ и флункеизма. Той изгражда своята кампания основно върху националния приоритет за спечелване на автономност на Корея от зависимостта ѝ към Американската помощ. Според Пак САЩ инвестира в корейски проекти за развитие 52% от целия бюджет на страната. Според него корейският народ трябва да се пробуди от старите навици на зависимост и да работи за икономическо развитие. В кампанията си за корейска автономност, освободена от американски интервенции, свързани с чужда помощ, Пак систематично елиниминира американското влияние върху делата на корейското правителство.
Уникалността на адекватната стратегическа мисия се забелязва и когато Пак представя нова концепция за демокрация през септември 1963г., която назовава „Националистическа демокрация” или „Кореанизирана демокрация”. Според него бъдещето на Корея трябва да се изгради върху два приоритета: „Първо Корея” и „Първо икономика”, които ще помогнат за националното възстановяване. Втората книга на Пак „Нацията, раволюцията и Аз” излиза септември 1963г., един ден след провъзгласяването му за президентските избори. В този текст той откровено обяснява на народа националното състояния в момента и севернокорейската икономика и военна сила. Терминът на Пак „Националистическа демокрация” символизира превъзходството на националната независимост и суверенитет върху външното доминиране и намеса, основно в местните дела. Квази-феудалният и квази-колониалният манталитет на корейският народ спрямо „Господарите” на миналото отразява тяхната икономическа изостаналост.
През октомври 1963г. Пак печели президентските избори с 46.6% от цялия вот. На 26 ноември Демократичната републиканска партия печели победа в изборите за Народно събрание, като заема 110 от 175 места. Победата потвърждава постижението на най-важните приоритети на Пак за неговата 2-годишно ръководство на военната хунта: да установи политическа легитимност (авантаж) и подкрепата на САЩ (кооперативност).
Веднъж когато изборите свършват, Пак е законно избран за новия президент на Третата република Корея, като веднага се заема с двете най-важни задачи: да обърне посоката на корейските отношения с Япония и развитието на Корейската защитна сигурност. Постигането на тези цели, той съчетава с американската политика в Източна Азия, особено по отношение на американските интереси в Япония и Виетнам. Пак изцяло се обръща към взаимоотношенията си с Япония, докато по същото време се договаря с американците за условията за разгръщане на корейската войска във Виетнам, като играе важна роля за регионалната американска политика.
Управлението на Пак, първата половина на Третата Република, от 1963 до 1967г. е епохална, особено в условията на осигуряване на американска подкрепа за Корея, която е като „отплата” за Пак за политиката на САЩ за разпределение в Източна Азия. За корейците този период е белязан с високи очаквания, опасения за американска намеса, както и бърз икономически растеж, смесен с бързо развитие на корейското общество. През четири годишния период корейското развитие наистина е в голям подем. Предизвикателство пред управлението на Пак е външен фактор, който допринася за корейската криза по сигурността: увеличаването на севернокорейските въоръжени провокации. САЩ сменя политиката в Азия с Доктрината на Никсън през 1969 г., с цел да се намалят военните разходи.
Месец след изкачването на Пак за президент на 27 декември 1963г. разговорите между Япония и Корея се провеждат под натиска на администрацията на Кенеди, особено от държавния секретар Стейт Дийн Ръск, който уверява Пак, че ще продължи американската подкрепа и обещава, че няма да се намали числеността на корейската армия.
Основният интерес, който води Пак за взаимодействие с Япония е икономическият. Нековият запален интерес по японските пари е разбираем в рамките на почти банкрутиралата корейска държава, както и борбата между Пак и американските политици, които го натискат за подкрепа на тяхната нова политическа помощ. Американската икономическа помощ по времето на администрацията на Кенеди пада драстично от 216.4 млн. $ през 1963 г. на 149.3 млн. $ през 1964г. Но Пак се нуждае от допълнителни икономически и финансови източници, достатъчно силни, за да покрепят първият корейски Пет-Годишен План и да допринесат за неговото политическо оцеляване. Япония и по-точно японските частни фирми са склонни да подкрепят Пак и неговата управляваща партия, като ги финансират с 66 млн. $ между 1961 и 1965г. При стремежа си за бързо нормализиране на отношенията с Япония, струва на Пак голяма политическа цена, включваща челни сблъсъци с международни опозиционни сили, които отхвърлят тази политика.
В „тайно споразумение” през ноември 1962г. Корея се съгласява да възстанови отношенията си с Япония в замяна на пакет на стойност 800 млн.$. Япония се съгласява да отпусне 300 млн.$; 200 млн.$ под формата на правителствен заем и 100 млн.$ в търговски кредити, която сума по-късно се е повишила на 300 млн.$. Тази финансова подкрепа Пак успява да спечели, благодарение на принципа на кооперативност, който спазва през целото си управление.
На 18 декември 1965г. Корея установява дипломатични отношения с Япония и повече от 18 хил. корейски войници, включително и морски отряд се разполагат във Виетнам. Този акт се нарича патриотична „мисия” срещу комунистическата агресия, като много наблюдатели интелектуалци наричат тези войници „наемна войска”, „оръжие под наем” или „наемни войници”. Икономическата придобивка на Корея от Виетнамската война е повече от 380 млн.$ в края на 1968г., като според изследователи това повече от 16% от външното финансиране и 2.8% от БВП. Това огромно покачване на резервите в чужда валута от 100 млн$ през 1963г. на 386 млн.$ е важно за допълнителните перспективи в икономически план за Корея. Общата сума, която Корея получава за изпращане на войска във Виетнам от САЩ между 1965г. и 1970г. е 927 млн.$. Това несъмнено е била една от ключовите стратегии на Пак, чиято цел е била не само американската подкрепа за режима му, но и да максимизира икономическите и защитните възможности, които предоставя американската политика (целеустременост). В крайна сметка според „Кафевият меморандум” Корея успява да спечели повече от 1 млрд.$ от Виетнам между 1965г. и 1970г. Пак не само успява да договори забавяне на спирането на американските помощи, но и ангажира САЩ за модернизирането на корейските въоръжени сили, което е заложено в меморандума. Максимализмът, целеустремеността и динамиката са принципите на ефективните стратегически цели, които се откриват в управлението на Пак.
Кооперирането на Пак с други държави продължава да очертава неговата далновидна стратегическа визия. През февруари 1966г. Пак предприема кампания за образуване на мрежа в Източна Азия от три ключови нации: Малайзия, Тайланд и Тайван. Това е опит да се основе анти-комунистически блок от свободни нации чрез икономически, културни и социални връзки. Пак включва и други три държави, една от които е Филипините, където провежда Конференция в Манила. Тази конференция има символично значение за запазван на американските помощи чрез анти-комунистическия блок в Източна Азия, с който Пак впечатлява президента Джонсън толкова, че той публично обявява, че „Съединените щати нямат намерение да редуцират нивото на присъствие на американските сили в Корея”.
В крайна сметка САЩ решават да спрат подкрепата си в Южна Корея, когато започва война между Северна и Южна Корея. В тази връзка Пак започва радикално реконструиране на корейската отбранителна система, свързана с всеобхватна реформа на държвната политическа и икономическа система, които той вижда като съществени за изграждане на собствения отбранителен капацитет на Корея. Реториката за икономическия национализъм огласява страната: „Независимостта е единственият път към спасението”.
Пак вижда сериозността в модернизирането на корейската армия, за да осигури защитата на независимостта на Корея. Кампанията на Пак да създаде корейска независимост в икономически и отбранителен план чрез мобилизиране на националните резервни сили за изграждане на отбрана и индустрия. Тази радикална кампания се развива в цялостна реформа, позната като Юшин (Реставрация).
На 7 февруари 1968, Пак провъзгласява, че правителството ще основе граждански сили от 2.5 млн. Защитници на родината и ще ги въоръжи с оръжия, произведени в Корея, за да бранят техните собствени села, градове. С повече от 1.2 млн работници, селяни и граждани и Червените Млади Защитници с 700 хил. членове, Южна Корея основава Защитници на Родината, за да се защитава със собствени сили, които ще бъдат специално тренирани и обучени, за да се сражават с комунистическите партизани от Севера. Пак призовава за фундаментална промяна в поведението на хората към националната защита. Дори фермерите са насърчавани да носят оръжия в оризовите плантации и да задържат непознати, заподозрени в шпионство. Слоганите на Пак са „възстановяване от една страна, а от друга национална защита” и „нашата национална земя, с нашата собствена сила”. Два фактора мотивират Пак: нуждата да подготви Корея за последния сблъсък със Северна Корея, и неговата цел да създаде „собствена” система за защита за Корея. Защитниците на Родината представлява „планирана национална отбранителна сила за свобода” за национална „самозащита”. Това всъщност се превръща в най-сложната антикомунистическа разузнавателна организация в Корея, включваща цели общности, дори най-малките единици в селата и покрайбрежни зони, както и правителствени агенции и бизнес организации. Правителствената политика на антикомунистическа бдителност води до въвеждане на седмични военни тренировки и лекции за всички мъже в гимназиите и университетите, както и програми за обучение за първа помощ и медицински грижи. Цялата нация е въвлечена в мобилизиращата кампания на Пак, дали в Защитниците на родината или с постижения за увеличаване на експортните цели. Постигането на ефективните стратегически цели на Пак е водено от неговия максимализъм.
Мого е писано и говорено за бързият икономически растеж на Корея, основан на експортноориентирани стратегии. Водеща роля в „смазващото икономическо развитие” на Корея в средата на 1960-те години има управлението на Пак, довело до коопериране с Япония, както и рационалното използване на човешкия ресурс, подкрепата и съветите на САЩ. Наличните корейски ресурси по време на управлението на Пак променят политиката от подчинена на вноса към експортноориентирана стратегия за растеж.
Фундаменталната икономическа стратегия на Пак за ръст на експортноориентирана политика, по-късно позната като „изграждане на експортно-ориентирани отрасли” (ИЕОО).
Правителството на ПАК приема политиката на ИЕОО в средата на 1964г. като радикално средство във финансова криза, когато Корея е на ръба на национален банкрут. Отношенията Корея-САЩ и по-скоро между Пак и американските власти са толкова обтегнагти през октомври, че финансовата и политическата изолация на Пак по отношение на подкрепата от САЩ е станала изключително крайна.
Ефикасното стратегическо управление се предопределя от преди това поставени цели. Във втория си кабинет Пак стратегически назначава млади талантливи технократи да оглавяват министерствата на неговата експортна политика, които ще се фокусират върху леката индустрия. Януари 1965 г. Пак провъзгласява, че повишаването на националния износ са най-високият приоритет на неговата администрация. Целите са повишаване на производството, износа и строителството. По време на управлението на отбора Пак-Ким Корея постига втората цел на приходите от износ от 300 млн.$. Това ускорено икономическо развитие е резултат от иновации в индустриалното развитие и радикална реформа на държавните институции и икономически мениджмънт. През 1968г. износът достига стойност от 350 млн.$.
Пак заявява, че правителството ще достигне целта от 1 млрд.$ износ, което е повратна точка и изготвя подробен план, като нова стратегическа цел. Когато Третият Пет-годишен план, който е фокусиран върху развитието на рибарството и земеделските села и повишаване на износа, бъде завършен, 3.6 млрд.$ печалба от износ ще бъде постигната.
Съществува убедително доказателство, което показва, че плановете и целите на Корея, които са описани от Пак, са реалистични и напълно постижими. Това говори за личното качество на Пак за реализъм. Всъщност корейската икономика дори надминава първоначалните цели на Пак. Експортната печалба през 1976, например, е общо 7,7 млрд.$, повече от двойно, което той предвижда през 1969г.
Страхът на Пак за втора Корейска война не е само за извинение за неговата антикомунистическа реторика. Той е бил съвсем наясно с наближаващата опасност от Севера, за което говорят опитите за убийство над него, което е акт на агресия от страна на Корея.
Докато Пак внимателно преценява корейската дилема за отбрана, за което прави значителни усилия на местно ниво да осигури политическа стабилност и военно надмощие над Северна Корея, също осъзнава намесването на променената американска външна политика. Декември 1970г. Пак започва своята собствена тайна дипломация, като отваря Северно-Южен диалог, като заявява политиката си за „мирно съжителство” със Северна Корея. Той предлага на Севера едно „добронамерено състезание”. Предложението на Пак на напълно противоположно на неговата по-ранна линия на антикомунистическа политика.
Северно-Южният диалог започва на 12 август 1971г., около три месеца след избирането на Пак за президент трети мандат. Президентът на южнокорейския Червен кръст предлага да убеди Червеният кръст за задачата да убедини отново разпръснати фамилии в Севера и Юга. От тогава отношението на Северна Корея спрямо Южна се променя драстично. Международната общност също подкрепя мирното обединяване, предложено от Южна Корея.
Противоположно на привидно „мирния” диалог, лидерите от двете страни не правят промени в предишните си стратегии за действия един към друг. Ким продължава с революционни тактики да постига обединение с Юга, а Пак остава твърд пазител на своята стара марка „анти-комунизмът”. Всъщност Пак засилва южнокорейските антикомунистически закони. В края на 1972г. Пак представя квази-военна Конституция, официално позната като „Конституция за реставрация”. Едновременно с това Ким подсилва северно-корейската комунистическа структура, като самостоятелно обявява нова Конституция през декември. В контекста на тези драматични промени в политическите системи на Севера и Юга, не е изненада, че диалогът липсва между двете страни.
Пак иска да построи корейската защитна позиция и да промени политическата система за да гарантира своето президентство до живот с абсолютно върховенство без ограничение във времето. Това му помага да развие бърза индустриализация, комбинирана с политическа реформа, която промотира като „национална и историческа задача”: задачата за корейската модернизация. Слоганът на Пак „Икономическото развитие е основана на националната сила”, особено създаване на капацитет за надмощие на Северна Корея с икономическа и отбранителна сила, докато намалява зависимостта от САЩ. Пак със сигурност постигна това, но на много висока цена едновременно за корейската демокрация и за неговото убийство седем години по-късно.
„Саемаулското движение е тренировъчна площадка за корейската демокрация да се климатизира към нашата местна почва. Това е плодородна почва за истински патриотизъм и в същото време работилница за реализация на духа на Октомврийските Реставраторски (Юшин) Реформи” – Пак Чонг Хи. Реформаторската програма на Пак за масови тренировки, особено като инструмент за засилване на селската икономика с нови национални ценности и духовна дисциплина като предпоставка за ускорено развитие и модернизация. Саемаулското движение е основано през април 1970г. като кампания на най-слабо земеделско развитие, а след 1973г. се разширява в обществено мобилизирана кампания за консолидиране на „Юшин система”. Чрез популяризиране на обновлението на духа на корейския народ за независимост и самоувереност и тяхното определяне за стремеж към по-добро с националното развитие, Пак иска да създаде нова антикомунистическа индустриализирана модерна държава, като за тази цел трябва да разреши „корейския проблем”: комунистическата заплаха от Северна Корея.
Сеамаулското движение (ново Селско Движение) организира срещи на губернатори и кметове, след жестоки наводнения в югоизточна Корея. Пак посещава лично местата, за да определи размера на щетите. След възстановяването от наводненията, селата са не само възстановени, но и са постигнати забележителни резултати в инфреструктурата и условията на живот. Пак организира и друго движение „Ново движение за покрепа на селата” с основната цел да се подобрят селските условия на живот. Правителството раздава много помощи под различна форма, например цимент. Според Пак държавните субсидии за селски инвестиции първо ще се дават на тези хора, които „демонстрират дух на самопомощ, споделяне, сътрудничество,единност и отдаденост да работят за себе си”. В селската програма за развитие, според която селяните са разделени в 3 категории: основни селяни, самопомагащи селяни и самодостатъчни селяни, като субсидиите са давани основно на втората и третата категория. Тази стратегия е подобно на държавната експортно-ориентирана индустриална политика, цели да възстанови управлението в селските общества чрез централизирана система. Намесата на правителството за управление на селата, повишава проектите по „подобрение” да достигнат 32 млн.$. Основните цели са да се подсили селската икономика и да се интегрира в националната икономика. Колкото повече селяните са се съобразявали с „волята на общността”, което става под административното ръководство от централния офис, толкова повече техните села са възнаграждавани с финансова подкрепа за местни проекти за развитие.
Пак е наистина е чакал да се засили провинциалната икономика и да добие по-справедлив баланс в разпределението на приходите между селския-земеделски сектор и градския-индустриален сектор. Идвайки от разорено земеделско село, Пак е воден от желанието да подобри състоянието на бедните в селските и крайбрежните зони. Пак има хоризонт за адекватна стратегическа мисия от началото до края на своята политическа кариера.
След изпълнението на втория Пет-Годишен План за Икономическо Развитие се забелязва 10.2% ръст на БВП през 1971г. с 1.35 млрд.$ от износ, а БПВ на глава от населението „двойно от 130$ през 1966г. на 253$ за 1971 г.”. Този феномен с увеличаването на БВП на Корея се дължи основно на бързия растеж на износа, като разпръсква доходите между селското и градското население (или индустриалните и земеделските сектори). Приходите от земеделие са 33% от целия национален бюджет през 1963-9 и 25% през 1970-5г.
Разликата между индустриалния и земеделския сектор е значително по-голяма при третия Пет-Годишен Икономически План за Развитие (1972-1976г.) за фокуса ѝ на програмата за тежка и химическа индустриализация. Според Пак след изпълнението на плана през 1976г. БПВ на глава от населението ще бъде около 400$ и ще се осигурят допълнително от 1.9 млн. до 2 млн. работни места. С бързото развитие на индустриалния сектор, основан на корейското експортно-ориентирано индуструално развитие води до намаляване на населението по селата от 55% на 36%. Третият Пет-годишен план се концентрира в по-голяма степен на индустриалното развитие и доста по-малко на земеделието. Пак вижда развитие на земеделието, като мобилизиране на масите чрез Юшин реформата и Новото Движение за Селата. „Доброволната” Юшин реформа налага структурна програма за работещата маса хора според тяхната подготовка, отнасяща се до „духовното просвещение” или „духовна революция”. Новото движение за Селата не е само кампания за развитие на селата, отнасяща се само до селскостопанския сектор. То представлява широка национална духовна мобилизация за държавна тежка индустриализация, съответваща на Юшин Реформата.
Господството на пак като ефикасно стратегическо управление се закрепя със законодателно и с подкрепа на неговата хунта. На 17 октомври 1972г. Пак приема военен закон, разпуска Националното Събрание и провъзгласява Съвета за извънредни мерски ще вземе правомощията на събранието. Десет дни след това Пак обявява новата реформа, позната като Юшин (Реставраторска) или Октомврийска реставраторска система. Вдъхновена от Японската Мейджи Реставрация, Юшин реформата цели да постигне всеобща социо-политическа и икономическа промяна. Крайната цел на Пак и неговите политически съветници е да „възтановят” престижа и силата на корейската нация. Визията за корейската модернизация е заложена в управленската идеология на Пак „Национална реставрация”.
Според съветниците на Пак, системата Юшин е създадена, за да установи едновластна система, за да се избегне преплитане на национални мнения по въпроса за Северно-Южния диалог. Нагаждането на държавния апарат на Пак, включващ неговата партия, бюрокрация, Синият секретариат, към промяната на американската външна политика, както и променените местни условия, включващи драматично отслабване на общественото доверие към него, почти е струвало загубата му на президентските избори през 1971г.
Юшин системата в своя смисъл е механизъм на Пак за реставриране на управленския апарат в квази-военновременна държава. Целта е минимализиране на националната зависимост от САЩ от една страна, а от друга максимизиране на неговата централизирана управленска структура. Амбициозният план за държавна отбранителна система зависи от тежката и химическата индустриализация. Направени са конституционни изменения и национален референдум ноември 1972г., на който се печели с 91.5% обществено доверие. Това изключително високо ниво на подкрепа не е изненадващо, поради силния контрол на Пак над бюрокрацията, държавните институции, включително полиция, армия, агенциите по отбрана, медия, печатна преса и банките. Феврурари 1973 г. изборите за девето Народно събрание от общия брой депутати 146 – 73 са членове на Демократичната републиканска партия. Тези членове образуват „Политическо братство Юшин”, което ще провежда Юшин политиката на Пак в Народното събрание. Накратко, Пак получава изключителна власт с абсолютно мнозинство. Юшин Конституцията поставя властта на президента над законодателната и съдебната власт и не поставя никакви забрани колко пъти може да бъде преизбиран.
Националното движение за селата е кампания за масова мобилизация за Юшин реформа, като подтиква всеки кореец да работи усилено за изграждането на просперираща благоденстваща държава. Цялата държава е организирана в три категории: работни места и обществени институции (офис работническа група), жилищни зони, училища. Всяка категория има определена пирамидална структура, подобна на структурата на Работническата партия в Северна Корея. „Пан” е най-малката административна зона, включваща 7 027 078 домакинства през април 1978г. и функционира като основна административна единица в Юшин държавата на Пак.
Под „национален дух” Пак има предвид приемствеността от по-старото поколение и как то е изграждало държавата и са процъвтявали селата, без разграничаване на пол или възраст, запалени от националния дух на трудолюбие, самопомощ и работа в екип.
Пак се стреми към културна революция, развиваща се със задачите на правителството за икономическа мобилизация и обществен ред, която се развива критично като резултат от първата петролна криза от 1973г. кризата оставя Корея не само в икономически хаос, но води до значително повишаване на заплахата за националната сигурност от Северна Корея. Срещу тази действителност, инфраструктурата на Саемаулското движение въвлича цялата държава като обширна и дълга вълнена мрежа, от най-малките семейни единици в Щаба на националното движение в Синия Дом. Създават се и други движения, които се отразяват на военния живот на националното движение като: Ново Градско Обществено Движение и Ново Обществено Движение на Фабриките. Според второто движение трябва да се въведе семейната култура в корпоративната държава със „подобни на семейните работническо-управленски връзки” и философската връзка „моята корпорация=моето семейство=моята родина”, приета като водеща корейска концепция. Важна задача за развитието на корпорациите е обучението на управителите и лидерите. Обученията целят да се популяризира обединението между работниците и работодателите, докато се повишава продуктивността. Това се отразява от слогана „Служителите като семейство; компанията като мой дом”.
Обучението на лидерите започва през 1972г. общо 85 института за обучение са открити в страната: 49 държавни и 36 недържавни, като предлагат стриктен двуседмичен курс на саемаулските лидери и едноседмичен курс за обществените служители, членове на социалния елит и интелектуалци. Курсовете се провеждат в 5 основни области: военна дисциплина, „успешни” нациоални дейности (представени от избрани земеделски лидери), група дискусия, медитация, тренировъчна методология. На курсовете се анализират речите на Пак и се дават предложения за бъдещи насоки на движението. Обучения се провеждат също и на управляващия елит, като според Пак корейската социална лидерска класа, елитът и интелектуалците ще поведат кампанията за държваната реформа Юшин в техните общности.
Успешната експанзия на Националното движение означава, че цялото население е подложено на политическо обучение чрез различни подходи. Изследвания посочват, че средно на 1 човек се падат по 2.2 курса на обучение за целия 6-годишен период на цялото градско население от 23 230 000 души в края на 1978г. Училищата играят много важна роля за този процес. Университетите се фокусират върху доброволни дейности в духа на Националното движение и националната сигурност.
Методите на Пак, които използва за Националното движение, са взаимствани от части от тактиките на военните реформисти от военна Япония и комунистическите способи за масова мобилизация, популяризирани от Ким Втори Сунг (и Мао). Подобно на Кум, Пак популяризира нуждата от промян на народното „съзнание” за да се създаде колективен дух за национално мощ и независимост. Това става с обучение на масите в съответствие с неговите „лидерски принципи”. Пак предписва принципа за „самоувереност” с цел национална реставрация. Ефектът от обучението и индоктринирането на масите на Пак е бил огромен за постиженията на Националното движение, като обикновените хора започват да мислят за политическа свобода, преследване на икономическа свобода и щастие.
В средата на 1974г. държавата и корейският народ са силно разделени. Пак става изключително изолиран от работническите маси, които основават силно и активно анти-ючин движение. Цената, която плаща Пак е убийството на съпругата му от куршум, предназначен за него.
Политика за отбрана на Пак позната като „Бъди готов” се превръща в идеологическа основа за построяване на национална защитена държава, Юшин държава, ключове елемент за корейската отбранително-ориентирана тежка индустриализация по време на системата Юшин.
На 12 януари 1973г. Пак представя правителствената политика за Тежка и Химическа Индустриализация, която ще укрепи държавния план за програмата „Големият Тласък” по време на реформата на Юшин. Също така Пак заявява, че Корея цели да постигне 10 млрд. $ приходи от износ, а БПВ на глава от население 1000$ до началото на 1980г.
„Аз заявявам, че „Тежката и Химическата Индустриална Политика”, чрез която правителството в бъдеще ще фокусира върху развитието на тежката и химическата индустрии. Искам също така да призова хората от народа от сега да започнем кампания за национално учение. Призовавам всеки да учи технологични умения, да ги усъвършенства и развива... Ако искаме да постигнем нашата експортна цел от 10 млрд.$ в началото на 1980г., тежките и химическите продукти трябва да надхвърлят повече от 50% от общия износ на стоки”. (Пак Чон Хи).
Това съобщение ясно показва намеренията на Пак в дългосрочен план (10 години), развитието на тежката и химическата индустрии и масовото разпространяване на професионално обучение, особено обучението на учени, инжинери и други служители с технологични познания, което Корея постига с ненадминат успех. Тази всеобхватна програма за развитие е изработена, отчасти, като уравновесяваща политика за компенсиране последствията за Корея от Доктрината на Никсън. В тази посока Пак създава Защитници на Родината, построява заводи за оръжие за въоръжаване на защитниците. Също така създава „Агенция за Развитие на Отбраната” с таен „Комитет за Разработване на оръжия”, както и бързото построяване на М-16 фабрика за оръжие. За построяването на „Четири Големи Централни Фабрики” е необходим огормен капитал, за който Корея се надява на заем от Япония. Въпреки 15-месечните усилия за преговори не само с Япония, но и със САЩ и европейските страни, на 10 ноември 1971 г. се разбира, че няма да може да се отпусне исканите средства. След множество дискусии, Пак се договаря по 5 точки с О и Ким:
1. да се изгради военен капацитет за въоръжаване на 2.5 млн. резерви с оръжия корейско производство. За постигане на тази цел разработването на оръжия ще започне незабавно.
2. отбранителната индустрия ще бъде основана на производствена система, с която се заемат частни компании.
3. популяризирането на корейска отбранителна индустрия ще бъде менажирано като неразделна част от тежката и химическата индустриализация.
4. обучението и защитата на инженерите и сръчните работници са най-важната част от строителството на съоръжения за производство на оръжия.
5. дейността по производство на „Четири Големи Централни Завода” досега популяризирано от Икономическия Борд по Планиране сега е отменено.
Веднага след дискусиите Пак назначава О за главен икономически секретар във Втория икономически секретариат, като го ангажира със задачи за развитие на отбранителната индустрия. Задачите на О включват: програмата за тежка и химическа индустрии, развитие на способностите на военната сила, ядрении оръжия и развитие на реактивните снарядни способности, планиране отново развитие на националната земя, модернизация на военния сектор. Набляга се много на Програмата за тежка и химическа индустрия, защотото тя институционализира „президентската отбрана”, като се мобилизират големи бизнес групи, които ще оформят основните индустриални стълбове на Корея. От една страна Програмата за тежка и химическа индустрия комбинира „корейския модел” на индустриализация, което записва необикновено висок икономически ръст, от друга страна, тя губи подкрепа, заради драконовите си методи.
На 16 декември в рамките на лека програма за разработване на оръжия с кодово име „Осветителна програма” започва производството на 8 оръжия. Агенция по отбранително развитие изработва пълне график за производство. Това показва авторитета на президентската програма за защита на Пак. Пак успява да убеди САЩ да подпомогне корейското производство на оръжия с технически съветници и технически планове за разработка на различни видове оръжия. Производството на леки оръжия е само първата стъпка от програмата за защита на Пак. Според Пак Корея може лесно да увеличи печалбата от износ на 10 млрд.$, защото Корея постоянно разработва нови стоки за износ. Обществеността смята тази цел за абсурдна, но Пак смята, че примерът на Япония е приложим и на корейска почва, и подобно на тяхното развитие, ще успее да достигне 10 млрд.$ приходи от износ и 1000$ на глава от населението.
Програмата за тежка и химическа индустрия поставя на преден план 3 ключови приоритета: 1. експортна-ориентация; 2. дългосрочно (10-год.) и широкообхватно планиране; 3. установяване на фиксирани инвеститорски фондове от 10 млрд.$. Програмата разграничава 5 индустрии, които трябва да бъдат развити приоритетно: 1. машинна индустрия; 2. машиностроителна и транспортна индустрия; 3. желязо и стомана; 4. химическа индустрия; 5. електроника. Програмата поставя и 4 основни цели на развитие: 1. икономическо развитие; 2. образоване на човешкия ресурс чрез модернизация на образованието и културна революция; 3. национално развитие на земята; 3. самоуверена национална отбрана. Тези цели са необходими за постигане на „всеобхватна национална индустрия”, планирана на национално ниво. Крайният продукт на програмата се определя като „Национален Индустриален Стандартизиран Модел” .
Американското правителство и частни предприемачи са впечатлени от програмата и правят две ключови предложения: първо, да изпратят съветници инвеститори в Корея и да основат Корейско-американски икономически съвет. През първите 3 години от 1973-1976 г. Корея достига 3.1 млрд.$.
Провежда се „Корейски инвестиционен семинар” с видни представители от Япония и САЩ. Основната цел на тази конференция е да породи оптимизъм и убеденост у инвеститорите като популяризира дългосрочния план за развитие чрез Юшин държавата на Пак.
Планът за тежка и химическа индустрия включва създаване на комплекс в Чангвон за тежка машинна индустрия от 104 фабрики с над 100 хил. работници и с годишни доходи от 1.5 млрд.$ до 1981г. Населенито на Чангвон е около 10 хил., т.е. около 1700 домакинства обработващи 13 900 хектара земеделска земя. Тази тотална трансформация от земеделска земя в един от най-големите индустриални комплекси в света води до нов импулс в стратегиите на плана и стратегията за „кореанизация” на индустриите. Ясно законодателство подсигурява строежа на допълнителни 5 индустриални комплекса, всеки е концентриран над определена индустрия: Йочон – химикали, добити от нефт, Окпо – корабостроене, Куми – електроника, Поханг – стомана, Онсан – цветни метали. В това огромно развитие всички 84 компании, включително Корейски Тежки Метали, Киа Индъстрис, Даеуу Хеви Индъстрис, Лъки-Голд Стар участват в „патриотичния” акт.
Бързото развитие на индустриалното и военно производство в Южна Корея вкарва в паника лидерите на Северна Корея. Това води до атаката на южнокорейски кораб и убийството на съпругата на Пак Чон Хи.
Тежката и химическата индустриализация по времето на Юшин е забележително в два аспекта. Първият е прилагане на очевидната намеса на политическата воля на Пак на Програмата за тежка и химическа индустрия. Програмата показва конкурентността на Южна Корея, с която Пак публично предизвиква Северна Корея през 1970г. и неговата цел да постигне тотално върховенство над Севера. Програмата също така представя идеята на Пак да намели корейската зависимост от САЩ. За да постигне тази амбициозна задача, Пак и неговите главни съветници калкулират риска за безопасност и благоденствие на Южна Корея и нейния народ. Редът Юшин институционализира системата за „президенстка сигурност” на Пак, функципниращ като инструмент за подпомагане на Пак и неговите технократи да поддържат програма. Много корейски технократи вярват, че системата Юшин, под върховното ръководство на Пак, е необходима за провеждането на радикално индустриално реконструиране с цел да постигне фундаменталната национална цел – изграждането на силна и индустриализирана държава – докато намалява зависимостта си към САЩ. Корея също така може да се самозащитава, заради развития ѝ капацитет за отбрана без постоянната подкрепа и военно присъствие на САЩ.
Другият забележителен аспект на програмата е ролята на Министерството на търговия и индустрията и нейните инженери-технократи. Това се вижда от агенцията на корейската икономическа бюрокрация през 1970 г. Синият секретариат, чиито членове са били бивши технократи от министерството. Техният подход към национално развитие е бил изцяло статичен и авторитарен, залегнал на икономическия национализъм. Те не се интересуват от индивидуалните свободи или националния демократичен процес на управление, а по-скоро за изграждането на национално богатство и власт, дори да смятат, че това може да бъде възможност по авторитарен режим и централизиран контрол. Всичко това показва, че системата Юшин и изключителния националистически „корейски начин”, популяризиран от елитите за развитие е цената,която Корея плаща за бързата индустриализация.
Сигурността на Корея винаги е бил най-големият приоритет на Пак, но след Доктрината на Никсън, Пак е по-убеден за силата на американската намеса на корейския полуостров.
През юли 1975г. Корея приключва споразумението си с Франция за заем за изграждане на ядрени съоръжения и две ядрени електроцентрали. Това несъмнено е най-рискования ход, предприеман от Пак в неговия опит да противопостави на оттеглянето на американските сили от Корея. Не е трудно за САЩ да разбере корейските ядрени съоръжения и особено решителността на Пак да развива ядрени оръжия. Пак от гледната точка на Вашингтон е просто непокорен.
През 1978г. Корея става седмата страна в света, която произвежда свои собствени национално разработени ракети. Това ново развитие създава паника във Вашингтон, особено сред водещите членове на Министерството на външните работи, Пентагона и Съвета за национална сигурност. На 8 ноември 17 американски служители с висок ранк от тези институции посещават Корея, като ги обзема паника. Отношенията между САЩ и Корея стават твърде враждебни. Картър заплашва Пак, че ще оттегли американската подкрепа, а Пак заявява, че на Корея е необходимо още време, за да започне да се самозащитава. Въпреки различията си двамата президенти в крайна сметка се споразумяват да се отстъпят от исканията си и на 5 юли Пак изпълнява своята част от сделката, като обявява, че общо 180 политически затворник ще бъдат освободени в следващите 6 месеца. Картър също удържа на думата си, когато Белият Дом произнася преустановяването на американските планове за оттегляне. Това изявление донася драматично отлагане на отношенията Корея-САЩ, въпреки че това не означава, че тревогата на САЩ за ядрената програма на ПАК е намаляла. Напротив, американската тревога се превръща в криза за корейската сигурност, последвала с убийството на Пак на 26 октомври 1979г.
Остава въпросът: защо Пак рискува възможно прекъсване на отношенията със САЩ с цел да изпълни тайната стратегия за ядрени оръжия? Той е постъпил така, защото през неговия дълъг опит за взаимодействане със САЩ, той се е убедил, че САЩ биха отстъпили от корейските искания когато корейците са били способни да демонстрират възможност да се справят сами без подкрепата на САЩ. Пак сигурно е бил готов да върви по ръба, защото е рискуващ, но рискуващ с точен и отлично пресметлив ум, която основна цел е била оцеляването на неговия режим.

Заключение:

Пак Чон Хи: „Разбира се, понеже съм само човек, аз не съм управлявал нацията без опит и грешка. Но никога не сам работил за слава през моя живот – аз винаги съм се стремил да мисля за това какво можем да направим за да подобрим страната, (както и) да живеем по-добър живот с гордост, без да завиждаме на други държави”. Това негово изказване показва в пълния смисъл адекватната стратегическа мисия, която си поставя.
Дванайсетте принципа на добро управление могат да се проследят през цялото управление на Пак Чон Хи в Южна Корея. Като един от най-успешните държавници, реставратори и иноватори, той съчетава безспорно всички принципи на добро управление. Почти всеки, който е на властова позиция днес в Корея по някакъв начин е продукт на политиките на Пак и е дълбоко повлиян от тях. Много подобрения от политическо значение, които се случват в Корея след 1979г. са или продължение или реакция срещу това, което се е случило в ерата на Пак. Корейският народ днес е обвързан икономически и политически със системата, която е създал Пак по време на неговия режим. По време на управление на Пак жизнените стандарти се покачват значително, докато страната като цяло се превърна в нова сила в североизточна Азия. Социалната реформа е продължителна. Ерата на Пак се помни поради всички тези причини. Той тласка с висока скорост растежа и антикомунистическия икономически национализъм с цел да постигне корейска „независимост” в политиката, икономиката и национаната сигурност. Ефективността на държавната експортно-ориентирана политика след 1964г., особено чрез тежката и химичекста индустриализация през Юшин ерата (1973-1979) е най-конкретната демонстрация на постиженията на Пак и неговите технократи в корейската държавно-регулирана индустриализация. Като свързва производството с обширните пазарни възможности в Източна Азия и САЩ, Пак повежда Корея в най-великия период на просперитет в Корейската история. Той не се спира пред нищо, за да максимизира корейските възможности в Североизточна Азия. По време на Виетнамската война той използва до край америкаснките обективи, точно както се възползва от възможностите около нормализирането на Корея-Япония през 1965г.
Корейският модел на бърза индустриализация е уникален в три аспекта. Първо Пак и неговите съветници технократи планират и преследват техните независими стратегии. В този процес провокират опозицията и намесата на САЩ. Второ, корейският модел е джебъл-ориентирана (бизнес конгломерати), като според съветниците те са по-ефективни, особено за постигане на експортно-ориентирани цели и индустриализация. Друга причина за джебъл да стане двигател на бързото развитие е, че чрез мобилизиране техните вече установени индустриални производствени капацитети, Пак и неговите съветници-технократи започват да произвеждат военно екипировка. Последвана от основаването на Защитниците на родината с повече от 2 млн. резервни сили през април 1968г., приоритетът на Пак е да въоръжи резервите с необходимите оръжия. Това е военен подход и стратегия, колкото и рисковано да е, Пак ръководи всеки голям джембъл. Ръководещите принципи на Пак са били патриотизъм и икономически национализъм. За да заработи тази военноподобна операция без да бъде въвлечена в истинска война, Пак разчита основно на Корейската централна разузнавателна служба за защита, така че никой да не попречи на него и неговата държава. Структурните проблеми за корейската джамбел-ориентирана система, основно след финансовата криза от 1997г. са широко познати в Корея и други страни. Корупционните пракити на джамбел, тяхната липса на финансова прозрачност и техните споразумения с политическия елит незабавно водят до финансова криза през 1997г.
Безспорно джамбелът играе ключова роля в икономическото чудо на 1970-та година по време на Пак. Джабел са били гъвкави и иновативни за правене на необходимите подобрения за икономическо следкризисно възстановяване. Корея демонстрира силата си със индустриални лидери като „ Поханг Метал енд Стийл”, Самсунг Електроникс, Хюндай Хеви Индъстрис. Поханг Метал енд Стийл става номер 1 в света производител на стомана, надминавайки японската корпорация Ниппон Сийл, както и Самсунг изпреварва японските конкуренти, а Хюндай в корабостроенето. Силата на джамбел не е само в техния стремеж за успех на всяка цена, но и на тяхната конкурентноспособно на световните пазари, благодарение на техните „инженерни” ориентации като основани под ръководството на технократите по времето на ерата на Пак.
Третият аспект е авторитарната политическа реформа на Пак. Той представя Юшин системата като инструмент за осъществяване на неговата идея за икономическо и военно развитие във възможно най-кратки срокове, с минимална опозиция и максимален ефект. С тотално върховенство, познато като „президентско ръководство”, Пак дисциплинира кабинета, бюрокрацията, бизнеса и работниците, цялата страна. Чрез системата Юшин, Пак наблюдава всеки член на корейското общество, техните действия чрез разузнавателните агенции, и установява всеобхватна система на загуби и баланси като разпределя властта сред различни групи и институции. Пак също така успява да внуши на корейския народ патриотизъм и желание за „по-добър живот с гордост”. По този начин Пак впряга безпрецедентен ентусиазъм, дисциплина и енергия, въпреки че много се противопоставят на неговите военни методи.
Политическите умения на Пак могат да бъдат открити в начина, по-който управлява икономическия национализъм, като изобретява своя марка икономически национализъм. Правителствени кампании като „Национално възстановяване”, „Национална харта за образование” и „Второ икономическо движение” от 1960 г., „Саемаулското движение” и Юшин реформите през 1970г. са ключови елементи в този процес. Основната цел на Пак е да създаде работна култура, на институционално и обществено ниво, докато популяризира корейските вродени ценности. Тези кампании подпомагат да укрепне държават и съживи бюрокрацията.
Един от най-удивителните елементи от масовите кампании на Пак за икономически национализъм е възхода на инжинерите-технократи, основно тези в Министерството на Търговията и Индустрията. Тяхната роля в корейската бърза индустриализация води до удивителна прилика с японските технократи от японската индустриализация. Ключовите икономически и индустриални лидери на Пак през 1970 г. са Ким Чонгом (1964-1967) и О Вончол с японско колониално образование, какато и Пак.
На кратко корейският модел на бърза индустриализация по времето на ерата на Пак е продукт на политики, формулирани и осъществени от развити елити, водени от технократи от Министеството на търговията и индустрията. Пак е планирал да запази президентството за дълго време, ако не до живот. Но пак е по-амбициозен от това. Той също така е планирал да постигне своята основна цел: индустриализирана модерна Корея. Той е бил убеден, че тази цел, в която неговите лични амбиции и национално благоденствие се сливат заедно, може да се постигне само чрез системата Юшин или по „корейския начин”.
Корейският БПВ се увеличава с 452% от 12.7 млрд.$ на 57.4 млрд.$ в рамките на две десетилетия 1962-1980 г., като приходите от износ нарастват от 100 млн.$ през 1964г. на 10 млрд.$ през 1978г. През този период Корея записва рекорден среден БВП растеж от 8.5% на година и е най-бързо развиващата се икономика в света. Подобряват се социалните съоръжения, инфраструктурата: 44% от националните пътища са павирани и са построени 9 магистрали. Развитието на образователната система и възможносите за работа са ключови характеристики на корейската индустриализация.
Моделът на политическо лидерство на Пак е на изключителен държавник, озадачаваща личност с много сложни пластове. Неговата роля в корейската моредна история е уникална като модернизатор и най-влиятелния строител на корейската нация. Но по своята индивидуалност Пак е бил изненадващо стеснителен човек. Страдащ от бремето на своето бедно минало, колониалните преживявания и и лична травма се свързват с неговото комунистическо минало. Самоличността, която изгражда в средните векове като президент с диктаторска власт, израства от миналото: извън неговите преживявания на гладуване като дете и унижения от колониализацията като млад войник.


Използвана литература:
1. Тодор Танев – „Стратегическо управление на публичната сфера”, „Военно издателство” ЕООД, 2008
2. Kim Hyung-A., “Korea’s Development under Park Chung-Hee: Rapid Industrialization 1961-1979”, New York, 2004, Rountledge Courzon
3. Mark L.Clifford, “Troubled Tiger: Businessmen, Bureaucrats and Generals in South Korea”, M.E. Shark, Armonk, New York, 1994
4. Park Chung-Hee, “To Build a Nation”, Acropolis Books, Washington D.C., 1971
5. Park Chung-Hee, “The Country, The Revolution and I”, Hollym Corporation Publishers, Seoul, Korea 1970
6. Park Chung-Hee, “Our Nation’s Path: Ideology of Social Reconstruction”, Hollym Corporation Publishers, Seoul, Korea, 1970
7. Larry Diamond, Byung-Kook Kim, “Consolidating Democracy in South Korea”, Lynne Rienner, 2000
8. Byung Chul Koth, “The Foreign Policy Systems of North and South Korea”, University of California Press, 1984
9. Yeon-Ho Lee, “The State, Society and Big Business in South Korea”, Routledge, 1997

1 коментар:

Анонимен каза...

12-те принципитеа на доброто управление описани тук са от лекциите на проф. Тодор Танев пред политолозита в СУ. Негов е и примерът с генерал Пак Чон Хи като държавник, описан в предната му книга "Стратегическо управление на публичнаат сфера" (2008). Самите принципи, формулирани по малко по-различен начин и добавени с още излизат като книга "Държавничеството" през последното тримесечие на тази година.