Кипърският въпрос е териториален конфликт между гръцките кипърци и турските кипърци за Кипър, островна държава в източно Средиземно море. В своята предистория конфликтът започва между Кипър и Великобритания като колониален владетел, a Кипър отстоява за самоопределяне. След време кипърският въпрос се пренася от колониален конфликт в такъв между Турция и Гърция.
Отношенията между Гърция и Турция са засегнати деликатно от т.нар. кипърски въпрос, който играе важна роля за техните национални и териториални интереси. Пресичането на интересите на двете държави става на няколко плоскости: присъединяване на острова към изначалната му принадлежност, т.е. и двете страни имат исторически причини да считат територията за тяхно владение; второ, владеенето на острова дава предимоство на една от тях да играе активна роля в целия регион на източното средиземноморие, в близост до основните пътища за транспортиране на нефт, газ и други ресурси от и към Близкия изток и Северна Африка. Заплаха за мира и сигурността в района, Кипърският конфликт е постоянно под обсега на международната общност, ООН, НАТО и други международни организации, които са изключително затруднени при решаването на въпроса, тъй като става въпрос за независима държава, член на ООН. Допълнително усложнение внасят и преките интереси на Гърция и Турция, както и на други държави с апетити в региона като Великобритания, САЩ и Русия.
Кипърският въпрос по време на разглежданият период 1995-2001г. се характеризира с широка международна намеса с цел разрешаване на конфликта. Различни държави и международни организации правят множество срещи, събрания, конференции, за да открият най-подходящия модел за развитие на кипърския въпрос.
Кипърско-турската конфронтация кулминира на 29 август,когато незаконното събрание в окупираната част на Кипър решава да изостави федерацията като единствената форма за уреждане накипърския проблем Това остро противоречи на споразуменията нависоко равнище от 1977 и 1979 г, както и на резолюциите на ООН. При опит да намери изход Генерелния секретар на ООН отправя покана на Клиридис и Денкташ да участват в редица неофициални срещи, които завършват с неуспех в резултат на кипърско-турското настояване за отделен суверенитет.
През ноември Кипър подава своята четвърта молба срещу турското правителство до комисията за човешките права към Съвета на Европа. Турция е обвинена в масово нарушаване на човешките права и основните свободи в Кипър, в разрез с Европейската конвенция по човешките права, която е подписана от Турция.
Американското правителство увеличава своята намеса в кипърския проблем като назначава Ричард Биити за специален емисар в Кипър. Ричард Биити и Ричард Холбрук, придружени от специалния координатор за Кипър Джеймс Уилямс, провеждат пътуване в началото на 1995 г. между Анкара, Никозия и Атина.
Докато ООН и другите заинтересовани страни продължават усилията си за възстановяване на преговорите турско-кипърската страна продължава своята твърда позиция. На 21 ноември 1994 г. Денкташ заплашва да взриви електрически станции, които се намират в териториите под правителствен контрол, а на 24.02.1995 г. незаконният режим в окупираната част на Кипър обявява планове за раздаване на кипърските турци и преселници на права на собственост принадлежала на кипърските гърци.
Един от основните фактори, засягащи кипърския проблем в края на 1994 г. и началото на 1995 г. са събитията, свързани с преразглеждането на молбата на Република Кипър за пълноправно членство в Европейския Съюз.
На среща в Корфу, проведена на 24-25 юни 1994г. Европейският съюз официално потвърждава, че Кипър може да бъде приет в Съюза при следващия етап от разширяването му. Две седмици по-късно на 5 юли Европейският съд налага ограничения на износа на стоки от северен Кипър в ЕС. Скоро след това, през декември, отношенията между ЕС и Турция са обтегнати, когато Гърция налага ограничения на митниците за стоки от Европейския съюз. В резултат на това разговорите изцяло спират през периода 1995г.-1996г.
Кипърското правителство винаги е вярвало, че присъединяването на Кипър ще бъде катализатор за разрешаването на кипърския проблем, по начин устройващ и двете общности на острова.
Кипърското правителство остава привърженик на идеята за двуобщностно федеративно решение на проблема, без присъствието на чужди войски и преселници, те защитават политическата независимост и териториалната цялост на Кипър, спазването на човешките права и основните свободи на всички кипърци в една федерална република, която ще бъде член на Европейския Съюз, и кипърския народ ще използва максимално потенциала на двете общности и ще сподели просперитета и мира на едно общо бъдеще
До 1995 г. процесът на преговори и намиране на решение не отбелязва напредък, а позициите на двете общности по основните въпроси се радикализират допълнително.
По въпроса за територията се правят предложения от страна на кипърските гърци за отстъпване на част от окупираните територии (8%), които са неприемливи за турската страна, която няма желание да отстъпи от завзети по време на окупацията територии. Спорна остава неголяма част от територията на острова, за която може да се очаква, че би могло да се намери решение.
Известен напредък се постига по другия важен спорен проблем – за бежанците. Денкташ признава по принцип правото на около 200 хил. бежанци от гръцко-кипърската общност да се завърнат обратно в родните си места и да възстановят правото си на собственост, включително и мерките, които ще гарантират запазването на мнозинството на кипърските турци и тяхната зона.
Конституционният въпрос и устройството на бъдещата държава не намират своето решение. Спорен става въпросът за правомощията на централното правителство и на федералните власти. Турско-кипърската страна не желае да отстъпи от становището за слабо централизирана Федерална система, което би ѝ дало възможност относително свободно да осъществява външни политически, икономически и културни връзки, най-вече с Турция.
Позицията на кипърските гърци е за по-широки пълномощия за федералното правителство, което би й позволило по-ефективно да контролира ресурсите на целия остров.
Позицията на кипърските турци се радикализира дотам, че на 29 август 1994г. събранието в окупираната част на Кипър решава да изостави федерацията като единствената форма за уреждане на кипърския проблем. Тези нерешени въпроси продължават да създават трудности при търсенето на решение на кипърския въпрос и през следващите години след 1995г.
Проведените преки и непреки вътрешнокипърски преговори, както и в посредническата мисия на Генералния секретар на ООН, осъществена чрез неговите представители, основен акцент е поставен върху мерките за укрепване на доверието между двете общности, които включват откриването на международното летище в Никозия и заселването на Вароша. До сближаване на позициите на двете общности и до споразумение обаче не се стига.
В края на есента на 1995 г. в Дейтьн е сключено споразумението за мир в Босна и Херцеговина, към което в приложение се описва конституцията на новата държава, напомняща твърде много конституцията на Кипър от 1960 г. В Босна и Херциговина се създава на практика двузонална конфедерация, сходна до голяма степен с възгледите на кипърските турци за кипърска държава и с окончателното решаване на проблема.
Моделът на Дейтън според администрацията на Клинтън е подходящ за разрешаване и на други конфликтни зони в Балканския регион, в частност – на кипърския въпрос. В началото на 1996г. се появяват съобщения в средставата за масова информация, според които съществува нов американски план, в който залягат конфедерационни принципи на устройство на бъдещата кипърска държава, която в дискусиите присъства като „федерация”. Според този план идеята за подобно решение отразява настоящата реалност и несъгласието на кипърските гърци и турци да се обединят отново. Двете общности предпочитат да живеят като „добри съседи” и за това е необходима тяхната административна самостоятелност.
Американският план от 1996г. напомня „босненският” модел от Дейтънското споразумение: създаване на две самостоятелни административни единици с обща столица Никозия. Органи на федерално управление ще бъдат президенството, парламент, конституционен съд и символични въоръжени сили. Правителството ще отговаря за външната политика, ограничена до връзки с Европейския съюз и с външната търговия. Създават се две провинции със собствен парламент, със свои органи на поддържане на обществения ред и с отделна данъчна администрация. Според американският план, замислената от тях федерална държава трябва да съдейства за развитие на връзките на двете провинции с Турция и Гърция.
Атина и Анкара възразяват на американския план. На първо място, той представлява съществено отстъпление в сравнение с вече съгласуваните конституционни аспекти на бъдещата Кипърска държава в "Пакета с идеи" на Генералния секретар на ООН. За Гърция подобно решение много напомня последните изисквания на Денкташ и копира "босненският" модел, който не изключва присъединяването на Република Сръбска към нова Югославия. От своя страна Турция желае да запази правата си като държава-гарант и да съхрани въоръжените сили на острова, изпълняващи "функции по поддържането на мира" Освен това Анкара посочва, че в Кипър от дълги години има мир и няма място за прилагане на Дейтънския модел.
През март 1998 г. започват преговори за присъединяване на Република Кипър към Европейския съюз (ЕС). Те се развиват динамично и към ноември 2000 г. броят на затворените преговорни глави достига 16. Фактор за стимулиране и активизиране на двустранните разговори на този етап е по-голямата ангажираност на международната общност с Кипърския въпрос.
Държавите от Г-8 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Канада и Русия) на 20 юни 1999 г съгласуват обща позиция по различни регионални въпроси, включително и кипърския. Те се обявяват за преговори, обхващащи всички аспекти на кипърския въпрос, които да се проведат под егидата на Кофи Анан - Генерален секретар на ООН. Посочени са принципите, към които следва да се придържат двете общности и техните лидери при воденето на тези преговори: без предварителни условия; обсъждане на всички въпроси; добросъвестно продължаване на преговорите до постигане на решение; отчитане на всички по-важни резолюции на ООН и съответните договори.
В поредния си доклад относно своята мисия на добра воля между двете общности , публикуван в края на юни 1999г., генералният секретар на ООН определя основните теми, по които следва да се водят предстоящите преговори. Така наречените «основни въпроси» са: сигурност, разделение на властите, въпросите на собствеността, територията.
На 29 юни 1999г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1250 (1999г.), с която се одобряват предложените от държавите от Г-8 принципи при водене на вътрешнокипърските преговори. С резолюцията се отправя молба към Генералния секретар да покани лидерите на двете общности за започване на преговорите през есента на 1999г.
Вътрешнокипърските преговори започват в Ню Йорк в края на 1999г. За една година са проведени 5 кръга от преговори: декември 1999г. (Ню Йорк); февруари 2000г. (Женева); юли – август 2000г. (Женева), септември 2000г. (Ню Йорк) и октомври – ноември 2000г. (Женева).
Принципите за провеждане на преговорите следват традициите и практиката на ООН при решаването на конфликти. Организацията има натрупан опит в посредничеството за разрешаване на кипърския въпрос.
Определяне на четирите основни теми на преговорите от генералния секретар влиза до известна степен в противоречие с втория принцип за тяхното водене, в съответствие с който няма ограничение за кръга от въпроси, които ще бъдат обсъдени. Този принцип дава основание на кипърските турци да отстояват включването в основните въпроси на три допълнителни теми: икономически санкции на ЕС срещу т.нар. Севернокипърска турска република; политическото равенство на двете преговарящи страни; едностранната (според кипърските турци) молба на кипърските гърци за водене на преговори за присъединяване към ЕС.
Преговорите се водят под егидата и с посредничеството на генералния секретар на ООН, който за целите на своята мисия на добра воля назначава специален съветник по казуса Кипър. В случая това е Алваро де Сото, опитен служител на ООН и перуански дипломат, който е бил помощник на бившия генерален секретар Хавиер Перес де Куеляр и познава в детайли особеностите на вътрешнокипърските преговори.
Самият диалог се води под специфична форма на непреки преговори. Двете преговарящи страни не се срещат в пряк диалог, като между тях совалки извършва специалният съветник на генералния секретар по кипърския въпрос. Участниците в преговорите обаче се намират в една и съща сграда, в град, в който има щаб-квартира на ООН (Ню Йорк, Женева или Виена). По този начин се цели да бъде постигната по-голяма съпричастност на участниците към преговорите и към евентуалния краен резултат от тях. Вътрешнокипърският диалог е създал прецедента на тази форма на непреки преговори, която е известна като преговори, извършващи се в непосредствена близост.
За да се осигури спокойна атмосфера за воденето на дискусиите, върху тях е наложено пълно информационно затъмнение. Целта на тази мярка е да не се позволи на средствата за масова информация да оказват негативен и сдържащ ефект върху участниците в преговорите.
Освен принципите и темите, известна е и тяхната цел от процедурна гледна точка - да се подготвят условия за преки преговори на високо равнище между лидерите на двете общности, на които да се намери решение на кипърския въпрос. От петте кръга, проведени до края на 2000 г., само на последните два са били обсъждани основните въпроси по същество. Въпреки ангажираността на ООН с хода на разговорите, позициите на двете кипърски общности по всички основни въпроси продължават да се различават. Този факт затруднява преговорния процес и предварително го обрича на безрезултатност.
Проблемът за сигурността е твърде важен за кипърските турци, особено в районите, в които биха живели заедно с кипърските гърци До началото на тези 5 кръга от преговори кипърско-турската позиция е за присъствие на "войски от страните-гаранти" и най-вече - на Турция, макар и с намален състав в сравнение със сегашния им контингент на острова. Кипърските турци не биха приели решение, което не дава силни права на Турция като страна-гарант.
Кипърските гърци по принцип са за демилитаризация на острова, изтегляне на всички чуждестранни войски, създаване на полицейски части с равно представителство от страна на Турция и Гърция и поемане на разходите, свързани с тяхното пребиваване в Кипър. Многостранни гаранции са приемливи, ако са с решение на Съвета за сигурност и в съответствие с Устава на ООН.
По отделни принципни аспекти на сигурността двете общности вече са постигнали съгласие, пример за което е споразумението Киприану-Денкташ. В него е предвидена демилитаризацията на Република Кипър и се подчертава необходимостта, както от адекватно гарантиране на независимомстта, суверенитета, териториалната цялост и необвързаността на републиката, така и от гаранции срещу присъединяване, пълно и частично, към която и да е страна и срещу всяка форма на подялба или сецесия.
Във връзка с прецедента на споразумението Киприану-по въпросите на сигурността е вероятен компромис за общности, но той би бил възможен само след намиране на решение на другите основни въпроси, особено по конституционните аспекти. В известен смисъл от четирите теми тази има най-ясно изразен външнополитически и международноправен характер, доколкото предполага активното участие на други държави и/или международни организации за осигуряване на международни гаранции.
Според позицията на кипърските гърци по въпросите за собствеността всички бежанци, прогонени от родните им места през 1974г. трябва да имат правото да избират дали да влязат във владение на своите имоти (доколкото администрацията на Р. Денкташ "президент" на т. нар. Севернокипърска турска република, е издавала нотариални актове за собственост на кипърските турци, които са се настанили в домове на избягали кипърски гърци) или да получат справедливо обезщетение. Според кипърските гърци, сред основните права на човека, които следва да бъдат гарантирани от бъдещо решение, трябва да фигурират свободата на придвижване по територията на острова, както и свободата на ползване от всички имуществени права.
Кипърските турци традиционно отстояват виждането, че е възможно само изплащане на обезщетение. В зависимост от решаването на териториалния въпрос би била възможна и реституция в районите, които ще бъдат върнати под кипърскогръцки контрол.
Обсъждането на проблемите, свързани с упражняването на правото на собственост, досега е довело само до скромния успех със споразумението между Макариос и Денкташ. Както беше посочено, в него в най-обща форма са закрепени няколко принципа относно свобода на придвижването, свобода на заселването, право на собственост и др.
По време на четвъртия или петия кръг е обсъждан и териториалният аспект. Кипърските гърци отстояват формулата 27 или 29%+, което означава кипърските турци да върнат под техен контрол около 7% от територията на острова. В това отношение кипърско-гръцката позиция се основава и на друг принцип на принципа «на разумната достатъчност» на територията, която ще им бъде върната. Например, ако това гр. Морфу, който преди 1974г. се намира в гъсто-населен район от кипърските гърци, смята се, че около 60 хил. Бежанци (от общо почти 200 хил.) могат да се завърнат по родните си места, което в значителна степен облекчава и проблема с възстановяване на правото на собственост. Кипърските турци досега са проявили готовност да върнат не повече от 2% от територията под техен контрол и по принцип са против обвръзването между дадена територия и етническия състав на населението на тази територия.
В споразумението Макариос-Денкташ са съгласувани следните критерии за определяне на границите и на територията под управление на всяка една от общностите: икономически потенциал; плодородие и собственост върху земята.
Въпросът за политическата равнопоставеност се смята от кипърските турци за една от основните теми на преговорите, започнали през декември 1999 г., независимо от обстоятелството, че не е включен от Генералният секретар в т.нар. основни въпроси. Според разбирането на турско-кипърската общност политическата равнопоставеност означава равно представителство в правителството на федерацията, взимане на решенията с консенсус и ротационен принцип в президентската власт. Тези искания се аргументират в "равнопоставеността на суверенитета, или суверенитетите" на двете общности и с тезата, че на острова има две политически равноправни държави. Оттук произтича и искането на кипърските турци да бъде призната Северно-кипърска турска република като независима държава.
През септември 2000г. Генералният секретар на ООН прави изявление пред средствата за масова информация, че двете преговарящи страни са "политически равни" и това политическо равенство трябва да бъде ясно признато при евентуалното цялостно уреждане на кипърския въпрос. На пръв поглед изявлението на Генералния секретар подкрепя исканията на кипърските турци за равно представителство в органите на изпълнителната власт. Но впоследствие неговият съветник по Кипър уточни, че политическото равенство не означава "аритметическо" равенство, или, с други думи, не е реалистично да се очаква в правителството на бъдещата държава кипърските турци и кипърските гърци да бъдат представени с еднакъв брой министри.
Кипърско-гръцката позиция се основава на текстовете на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН, чието тълкуване предвижда пропорционално на населението представителства централните органи на властта в бъдещата федерация.
По бъдещото устройство на кипърската държава остават съществени разногласия и не се очертава сближаване в тълкуването на понятието „федерация” от двете страни, разбирано от кипърските гърци като държава със силна централна власт, а от кипърските турци като държава, чиито централни органи имат второстепенни функции с ограничени правомощия. Кипърско-турската формула за федеративно устройство се отличава от общоприетите критерии за федерация и се доближава до конфедеративно решение, което, според кипърските гърци, е в противоречие с досегашните резолюции на Съвета за сигурност.
Нещо повече - след изявленията на Денкташ през 1994 г, че се отказва от плановете за създаване на федерация, кипърско-турската страна открито декларира, че няма да обсъжда други предложения освен тези за създаване на конфедерация със слаба централна власт, състояща се от две политически равнопоставени в държавните органи и държавната администрация страни - на кипърските гърци и на кипърските турци.
Подобна постановка се възприема от гръцко-кипърската общност като ясно изразено намерение на турската страна да задържи на всяка цена под свой контрол контролираната от нея северна част от острова, пренебрегвайки решенията на ООН и внушенията, отправяни към Турция от някои от западноевропейските й партньори.
Кипърско-гръцката страна се придържа към позицията за създаване на федерация, гарантираща т.нар. три свободи - (1) право на свободно придвижване, (2) право на заселване и владеене на собственост на цялата територия на острова, (3) завръщане на бежанците по родните им места.
Относно суверенитета на бъдещата федерация позициите на двете общности са както следва: Кипърско-турската позиция е, че суверенитетът произтича от двете общности, които по своя воля отдават част от него на федералното правителство. Съставящите федерацията части, "кантоните" или "щатите", трябва да запазят суверенитета си по отношение дейността на федералното правителство и да имат правс на "самоопределение", разбирано като право на "отделяне" кипърската федерация.
Кипърско-гръцката страна настоява федералната държава да се конституира като "двуобщностна" и "двузонална" федерация с единен суверенитет и единна международна правосубектност, единно гражданство, независимост и териториална цялост. Тя ще включва две политически равноправни общности, като се изключи всякакъв съюз - цялостен или частичен - с други държави.
Актуалното развитие на Кипърския въпрос свидетелства за разрастващата роля на международната общност. Директната и индиректна намеса на редица организации (главно ООН и ЕС) и държави в хода на преговорния процес са показателни за еволюцията на техните позиции по кипърската проблематика. Предстоящото присъединяване на острова към ЕС и реализирането на Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО) заедно с променения контекст на балканската проблематика след края на Студената война и отношенията ЕС - НАТО в сферата на сигурността и отбраната са факторите, които играят и ще играят решава роля при намирането на решение за статута и бъдещето на острова. Като цяло се поставя в един по-широк кръг от проблеми, включващ отношенията Турция - Гърция и ЕС - НАТО.
Кипърският въпрос според Съединените щати е част от общия кръг проблеми, които определят тяхната позиция към Балканите в частност и към Средиземноморския и Близкоизточния региони като цяло. Тя включва: осигуряване достъпа до близкоизточния и каспийски петрол; безпрепятствено присъствие и плаване в региона на Шести флот и на търговските съдове на страната; прилагане на Дейтънското споразумение за Босна; поддръжка на мироопазващите сили в Косово и възстановяване на реда, както и подкрепа за Република Македония; противопоставяне на опитите за иракска инвазия и за производството на оръжия за масово унищожаване от режима на Саддам Хюсеин; насърчаване на арабо-израелския мирен процес. При запазването на противоречията между Гърция и Турция, в т.ч. и по кипърския въпрос, възможностите за пълна реализация на тези цели се ограничават. Според бившият американски дипломат и посланик в Атина от 1981-85 г. Стернс, САЩ трябва да насърчат затоплянето на отношенията между двете страни, проявило се след катастрофалните земетресения от 1999 г, когато те взаимно си оказват спешна помощ. Той смята, че трудните за разрешаване проблеми в Егея и в Кипър могат да се преодолеят с активното съдействие на техните съюзници. От гледна точка на Русия естествен партньор в региона е Гърция. По този начин руската страна търси опора срещу нарастването на американското влияние, което, според нея, се прокарва главно чрез Турция. С поддържане на добри отношения с Атина и подкрепа в различни моменти за гръцките претенции /включително по Кипърския въпрос/, Москва се опитва да възстанови изгубените си позиции на Балканите и в Източното Средиземноморие.
За ЕС Кипърският въпрос е пряко свързан най-малко с два важни проблема ОЕПСО и отношенията с Турция в контекста на нейното евентуално присъединяване. Принципната подкрепа на Турция за усилията на ООН за довеждане до успешен край на процеса на цялостно уреждане на кипърския въпрос, без допълнителни предусловия, дълго не беше подкрепяна от конкретни действия на турската страна в очакваната посока. Очакванията на ЕС са главно в посока Турция да повлияе на лидера на кипърските турци Денкташ да използва възможността за постигане на решение преди приключване на преговорите за присъединяване към ЕС с Кипър. Това би позволило на кипърските турци да участват в преговорите за присъединяване към ЕС, на основата на политическо споразумение, а по отношение на самите резултати от споразумението - съображенията на двете страни да бъдат отразени в условията за присъединяване към ЕС.
След сключването на Дейтьнското споразумение 1995 г. налице е тенденция за активизиране на преговорите между турската и гръцката кипърски общности. САЩ се опитват да приложат Дейтънския модел и към други нерешени проблеми в Балканския регион, в т.ч. и кипърския въпрос. Инициативата не се реализира, тъй като среща съпротивата и на двете преговарящи страни - турската и от гръцката. ООН се ангажира по-активно с решаването накипърския въпрос. Нов момент е определянето на основните теми, по които следва да се водят разговори и да се търси решение са: сигурност; разделение на властите; въпроси на собствеността; територия. И Европейският съюз се ангажира с намирането на решение по кипърския въпрос, за което допринася и отправянето към Кипър през 1998 г. покана за членство в Съюза. Провеждат се 5 кръга от преговори под егидата на ООН в края на 1999 и през 2000 г. Използван е нов подход, т.нар. "непреки" преговори, при които страните не влизат в пряк контакт. Преговорите завършват безрезултатно, поради факта, че различията в позициите на двете кипърски общности по всички основни въпроси се запазват
По проблемът за сигурността кипърските турци не биха приели решение, което не дава силни права на Турция като страна-гарант Кипърските гърци по принцип са за демилитаризация на острова изтегляне на всички чуждестранни войски, създаване на полицейски части и многостранни гаранции с решение на Съвета за сигурност. По въпросите за собствеността позицията е, че всички бежанци, прогонени от родните им места през 1974г. трябва да имат правото да избират дали да влязат в своите имоти или да получат справедливо обезщетение. Позицията на кипърските турци е, че не може да се търси друг вариант освен паричното обезщетение.
По териториалните въпроси позициите на двете общности също коренно се различават. Кипърските гърци отстояват формулата 2 или 29%+, което би означавало кипърските турци да върнат под техен контрол около 7% от територията на острова. Кипърските турци досега проявяват готовност да върнат не повече от 2% от територията под техен контрол.
По бъдещото устройство на кипърската държава също остават съществени разногласия в тълкуването на понятието "федерация" от двете страни, разбирано от кипърските гърци като държава със силна централна власт, а от кипърските турци като държава, чиито централни органи имат второстепенни функции с ограничени правомощия. Кипърско-турската формула за федеративно устройство се отличава от общоприетите критерии за федерация и се доближава до конфедеративно решение, което, според кипърските гърци, е в противоречие с досегашните резолюции на Съвета за сигурност.
Относно суверенитета на бъдещата федерация позициите на кипърските турци е, че суверенитетът произтича от двете общности, които по своя воля отдават част от него на федералното правителство. Съставящите федерацията части, "кантоните" или "щатите", трябва да запазят суверенитета си по отношение дейността на федералното правителство и да имат право на "самоопределение", разбирано като право на "отделяне" от кипърската федерация.
Кипърско-гръцката страна настоява федералната държава да се конституира като "двуобщностна" и "двузонална" федерация с единен суверенитет и единна международна правосубектност, единно гражданство, независимост и териториална цялост. Тя трябва да включва две политически равноправни общности, като се изключва всякакъв съюз - цялостен или частичен - с други държави.
Отношението на международната общност към кипърския въпрос се запазва. Тя смята, че запазването на статуквото е неприемливо и решение на кипърския въпрос, което да е приемливо и за двете общности на острова, трябва да се намери колкото се може по-бързо. През месец януари преговорите между двете страни са подновени, като е оптимизъм за намирането на решение по спорните точки.
Решаването на кипърския въпрос е в пряка връзка с проблемите на мира и сигурността в нестабилния район на Средния Изток и затова свидетелства и високата степен на ангажираност на международната общественост. Перспекитивата за членство за на Кипър в Европейския съюз е допълнителен фактор, който може да послужи като катализатор за преговорния процес и спомагане на неговия успешен завършек. Международните посредници обикновено говорят за техните усилия за «обединяване на Кипър». Реално Кипър никога не е бил обединен освен под колониално управление и по време на първите три години на неговата независимост. Дори тогава двете общности са живеели разделени със съзнанието, че светът ще надделее за разделителна линия между тях. След редица неуспешни преговори, провеждани след 2001г., на 16 април 2003г. Кипър официално подписва договор за присъединяване към ЕС на церемония в Атина, а на 1 май 2004г. Кипър е присъединен към ЕС. От 2004 до днес продължават мирните преговори с цел окончателно обединение на острова с участието на представителите на двете общности Дмитрис Кристофас и Мехмед Али Талаат както и с участието на международната общност. На 14 април 2009 г., Талат за първи път заявява, че очаква преговорите да бъдат завършени, казвайки, че той очаква провеждането на референдум който ще се проведе в гръцката и турската част на Кипър в началото на 2010 годинa.
Отношенията между Гърция и Турция са засегнати деликатно от т.нар. кипърски въпрос, който играе важна роля за техните национални и териториални интереси. Пресичането на интересите на двете държави става на няколко плоскости: присъединяване на острова към изначалната му принадлежност, т.е. и двете страни имат исторически причини да считат територията за тяхно владение; второ, владеенето на острова дава предимоство на една от тях да играе активна роля в целия регион на източното средиземноморие, в близост до основните пътища за транспортиране на нефт, газ и други ресурси от и към Близкия изток и Северна Африка. Заплаха за мира и сигурността в района, Кипърският конфликт е постоянно под обсега на международната общност, ООН, НАТО и други международни организации, които са изключително затруднени при решаването на въпроса, тъй като става въпрос за независима държава, член на ООН. Допълнително усложнение внасят и преките интереси на Гърция и Турция, както и на други държави с апетити в региона като Великобритания, САЩ и Русия.
Кипърският въпрос по време на разглежданият период 1995-2001г. се характеризира с широка международна намеса с цел разрешаване на конфликта. Различни държави и международни организации правят множество срещи, събрания, конференции, за да открият най-подходящия модел за развитие на кипърския въпрос.
Кипърско-турската конфронтация кулминира на 29 август,когато незаконното събрание в окупираната част на Кипър решава да изостави федерацията като единствената форма за уреждане накипърския проблем Това остро противоречи на споразуменията нависоко равнище от 1977 и 1979 г, както и на резолюциите на ООН. При опит да намери изход Генерелния секретар на ООН отправя покана на Клиридис и Денкташ да участват в редица неофициални срещи, които завършват с неуспех в резултат на кипърско-турското настояване за отделен суверенитет.
През ноември Кипър подава своята четвърта молба срещу турското правителство до комисията за човешките права към Съвета на Европа. Турция е обвинена в масово нарушаване на човешките права и основните свободи в Кипър, в разрез с Европейската конвенция по човешките права, която е подписана от Турция.
Американското правителство увеличава своята намеса в кипърския проблем като назначава Ричард Биити за специален емисар в Кипър. Ричард Биити и Ричард Холбрук, придружени от специалния координатор за Кипър Джеймс Уилямс, провеждат пътуване в началото на 1995 г. между Анкара, Никозия и Атина.
Докато ООН и другите заинтересовани страни продължават усилията си за възстановяване на преговорите турско-кипърската страна продължава своята твърда позиция. На 21 ноември 1994 г. Денкташ заплашва да взриви електрически станции, които се намират в териториите под правителствен контрол, а на 24.02.1995 г. незаконният режим в окупираната част на Кипър обявява планове за раздаване на кипърските турци и преселници на права на собственост принадлежала на кипърските гърци.
Един от основните фактори, засягащи кипърския проблем в края на 1994 г. и началото на 1995 г. са събитията, свързани с преразглеждането на молбата на Република Кипър за пълноправно членство в Европейския Съюз.
На среща в Корфу, проведена на 24-25 юни 1994г. Европейският съюз официално потвърждава, че Кипър може да бъде приет в Съюза при следващия етап от разширяването му. Две седмици по-късно на 5 юли Европейският съд налага ограничения на износа на стоки от северен Кипър в ЕС. Скоро след това, през декември, отношенията между ЕС и Турция са обтегнати, когато Гърция налага ограничения на митниците за стоки от Европейския съюз. В резултат на това разговорите изцяло спират през периода 1995г.-1996г.
Кипърското правителство винаги е вярвало, че присъединяването на Кипър ще бъде катализатор за разрешаването на кипърския проблем, по начин устройващ и двете общности на острова.
Кипърското правителство остава привърженик на идеята за двуобщностно федеративно решение на проблема, без присъствието на чужди войски и преселници, те защитават политическата независимост и териториалната цялост на Кипър, спазването на човешките права и основните свободи на всички кипърци в една федерална република, която ще бъде член на Европейския Съюз, и кипърския народ ще използва максимално потенциала на двете общности и ще сподели просперитета и мира на едно общо бъдеще
До 1995 г. процесът на преговори и намиране на решение не отбелязва напредък, а позициите на двете общности по основните въпроси се радикализират допълнително.
По въпроса за територията се правят предложения от страна на кипърските гърци за отстъпване на част от окупираните територии (8%), които са неприемливи за турската страна, която няма желание да отстъпи от завзети по време на окупацията територии. Спорна остава неголяма част от територията на острова, за която може да се очаква, че би могло да се намери решение.
Известен напредък се постига по другия важен спорен проблем – за бежанците. Денкташ признава по принцип правото на около 200 хил. бежанци от гръцко-кипърската общност да се завърнат обратно в родните си места и да възстановят правото си на собственост, включително и мерките, които ще гарантират запазването на мнозинството на кипърските турци и тяхната зона.
Конституционният въпрос и устройството на бъдещата държава не намират своето решение. Спорен става въпросът за правомощията на централното правителство и на федералните власти. Турско-кипърската страна не желае да отстъпи от становището за слабо централизирана Федерална система, което би ѝ дало възможност относително свободно да осъществява външни политически, икономически и културни връзки, най-вече с Турция.
Позицията на кипърските гърци е за по-широки пълномощия за федералното правителство, което би й позволило по-ефективно да контролира ресурсите на целия остров.
Позицията на кипърските турци се радикализира дотам, че на 29 август 1994г. събранието в окупираната част на Кипър решава да изостави федерацията като единствената форма за уреждане на кипърския проблем. Тези нерешени въпроси продължават да създават трудности при търсенето на решение на кипърския въпрос и през следващите години след 1995г.
Проведените преки и непреки вътрешнокипърски преговори, както и в посредническата мисия на Генералния секретар на ООН, осъществена чрез неговите представители, основен акцент е поставен върху мерките за укрепване на доверието между двете общности, които включват откриването на международното летище в Никозия и заселването на Вароша. До сближаване на позициите на двете общности и до споразумение обаче не се стига.
В края на есента на 1995 г. в Дейтьн е сключено споразумението за мир в Босна и Херцеговина, към което в приложение се описва конституцията на новата държава, напомняща твърде много конституцията на Кипър от 1960 г. В Босна и Херциговина се създава на практика двузонална конфедерация, сходна до голяма степен с възгледите на кипърските турци за кипърска държава и с окончателното решаване на проблема.
Моделът на Дейтън според администрацията на Клинтън е подходящ за разрешаване и на други конфликтни зони в Балканския регион, в частност – на кипърския въпрос. В началото на 1996г. се появяват съобщения в средставата за масова информация, според които съществува нов американски план, в който залягат конфедерационни принципи на устройство на бъдещата кипърска държава, която в дискусиите присъства като „федерация”. Според този план идеята за подобно решение отразява настоящата реалност и несъгласието на кипърските гърци и турци да се обединят отново. Двете общности предпочитат да живеят като „добри съседи” и за това е необходима тяхната административна самостоятелност.
Американският план от 1996г. напомня „босненският” модел от Дейтънското споразумение: създаване на две самостоятелни административни единици с обща столица Никозия. Органи на федерално управление ще бъдат президенството, парламент, конституционен съд и символични въоръжени сили. Правителството ще отговаря за външната политика, ограничена до връзки с Европейския съюз и с външната търговия. Създават се две провинции със собствен парламент, със свои органи на поддържане на обществения ред и с отделна данъчна администрация. Според американският план, замислената от тях федерална държава трябва да съдейства за развитие на връзките на двете провинции с Турция и Гърция.
Атина и Анкара възразяват на американския план. На първо място, той представлява съществено отстъпление в сравнение с вече съгласуваните конституционни аспекти на бъдещата Кипърска държава в "Пакета с идеи" на Генералния секретар на ООН. За Гърция подобно решение много напомня последните изисквания на Денкташ и копира "босненският" модел, който не изключва присъединяването на Република Сръбска към нова Югославия. От своя страна Турция желае да запази правата си като държава-гарант и да съхрани въоръжените сили на острова, изпълняващи "функции по поддържането на мира" Освен това Анкара посочва, че в Кипър от дълги години има мир и няма място за прилагане на Дейтънския модел.
През март 1998 г. започват преговори за присъединяване на Република Кипър към Европейския съюз (ЕС). Те се развиват динамично и към ноември 2000 г. броят на затворените преговорни глави достига 16. Фактор за стимулиране и активизиране на двустранните разговори на този етап е по-голямата ангажираност на международната общност с Кипърския въпрос.
Държавите от Г-8 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Канада и Русия) на 20 юни 1999 г съгласуват обща позиция по различни регионални въпроси, включително и кипърския. Те се обявяват за преговори, обхващащи всички аспекти на кипърския въпрос, които да се проведат под егидата на Кофи Анан - Генерален секретар на ООН. Посочени са принципите, към които следва да се придържат двете общности и техните лидери при воденето на тези преговори: без предварителни условия; обсъждане на всички въпроси; добросъвестно продължаване на преговорите до постигане на решение; отчитане на всички по-важни резолюции на ООН и съответните договори.
В поредния си доклад относно своята мисия на добра воля между двете общности , публикуван в края на юни 1999г., генералният секретар на ООН определя основните теми, по които следва да се водят предстоящите преговори. Така наречените «основни въпроси» са: сигурност, разделение на властите, въпросите на собствеността, територията.
На 29 юни 1999г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1250 (1999г.), с която се одобряват предложените от държавите от Г-8 принципи при водене на вътрешнокипърските преговори. С резолюцията се отправя молба към Генералния секретар да покани лидерите на двете общности за започване на преговорите през есента на 1999г.
Вътрешнокипърските преговори започват в Ню Йорк в края на 1999г. За една година са проведени 5 кръга от преговори: декември 1999г. (Ню Йорк); февруари 2000г. (Женева); юли – август 2000г. (Женева), септември 2000г. (Ню Йорк) и октомври – ноември 2000г. (Женева).
Принципите за провеждане на преговорите следват традициите и практиката на ООН при решаването на конфликти. Организацията има натрупан опит в посредничеството за разрешаване на кипърския въпрос.
Определяне на четирите основни теми на преговорите от генералния секретар влиза до известна степен в противоречие с втория принцип за тяхното водене, в съответствие с който няма ограничение за кръга от въпроси, които ще бъдат обсъдени. Този принцип дава основание на кипърските турци да отстояват включването в основните въпроси на три допълнителни теми: икономически санкции на ЕС срещу т.нар. Севернокипърска турска република; политическото равенство на двете преговарящи страни; едностранната (според кипърските турци) молба на кипърските гърци за водене на преговори за присъединяване към ЕС.
Преговорите се водят под егидата и с посредничеството на генералния секретар на ООН, който за целите на своята мисия на добра воля назначава специален съветник по казуса Кипър. В случая това е Алваро де Сото, опитен служител на ООН и перуански дипломат, който е бил помощник на бившия генерален секретар Хавиер Перес де Куеляр и познава в детайли особеностите на вътрешнокипърските преговори.
Самият диалог се води под специфична форма на непреки преговори. Двете преговарящи страни не се срещат в пряк диалог, като между тях совалки извършва специалният съветник на генералния секретар по кипърския въпрос. Участниците в преговорите обаче се намират в една и съща сграда, в град, в който има щаб-квартира на ООН (Ню Йорк, Женева или Виена). По този начин се цели да бъде постигната по-голяма съпричастност на участниците към преговорите и към евентуалния краен резултат от тях. Вътрешнокипърският диалог е създал прецедента на тази форма на непреки преговори, която е известна като преговори, извършващи се в непосредствена близост.
За да се осигури спокойна атмосфера за воденето на дискусиите, върху тях е наложено пълно информационно затъмнение. Целта на тази мярка е да не се позволи на средствата за масова информация да оказват негативен и сдържащ ефект върху участниците в преговорите.
Освен принципите и темите, известна е и тяхната цел от процедурна гледна точка - да се подготвят условия за преки преговори на високо равнище между лидерите на двете общности, на които да се намери решение на кипърския въпрос. От петте кръга, проведени до края на 2000 г., само на последните два са били обсъждани основните въпроси по същество. Въпреки ангажираността на ООН с хода на разговорите, позициите на двете кипърски общности по всички основни въпроси продължават да се различават. Този факт затруднява преговорния процес и предварително го обрича на безрезултатност.
Проблемът за сигурността е твърде важен за кипърските турци, особено в районите, в които биха живели заедно с кипърските гърци До началото на тези 5 кръга от преговори кипърско-турската позиция е за присъствие на "войски от страните-гаранти" и най-вече - на Турция, макар и с намален състав в сравнение със сегашния им контингент на острова. Кипърските турци не биха приели решение, което не дава силни права на Турция като страна-гарант.
Кипърските гърци по принцип са за демилитаризация на острова, изтегляне на всички чуждестранни войски, създаване на полицейски части с равно представителство от страна на Турция и Гърция и поемане на разходите, свързани с тяхното пребиваване в Кипър. Многостранни гаранции са приемливи, ако са с решение на Съвета за сигурност и в съответствие с Устава на ООН.
По отделни принципни аспекти на сигурността двете общности вече са постигнали съгласие, пример за което е споразумението Киприану-Денкташ. В него е предвидена демилитаризацията на Република Кипър и се подчертава необходимостта, както от адекватно гарантиране на независимомстта, суверенитета, териториалната цялост и необвързаността на републиката, така и от гаранции срещу присъединяване, пълно и частично, към която и да е страна и срещу всяка форма на подялба или сецесия.
Във връзка с прецедента на споразумението Киприану-по въпросите на сигурността е вероятен компромис за общности, но той би бил възможен само след намиране на решение на другите основни въпроси, особено по конституционните аспекти. В известен смисъл от четирите теми тази има най-ясно изразен външнополитически и международноправен характер, доколкото предполага активното участие на други държави и/или международни организации за осигуряване на международни гаранции.
Според позицията на кипърските гърци по въпросите за собствеността всички бежанци, прогонени от родните им места през 1974г. трябва да имат правото да избират дали да влязат във владение на своите имоти (доколкото администрацията на Р. Денкташ "президент" на т. нар. Севернокипърска турска република, е издавала нотариални актове за собственост на кипърските турци, които са се настанили в домове на избягали кипърски гърци) или да получат справедливо обезщетение. Според кипърските гърци, сред основните права на човека, които следва да бъдат гарантирани от бъдещо решение, трябва да фигурират свободата на придвижване по територията на острова, както и свободата на ползване от всички имуществени права.
Кипърските турци традиционно отстояват виждането, че е възможно само изплащане на обезщетение. В зависимост от решаването на териториалния въпрос би била възможна и реституция в районите, които ще бъдат върнати под кипърскогръцки контрол.
Обсъждането на проблемите, свързани с упражняването на правото на собственост, досега е довело само до скромния успех със споразумението между Макариос и Денкташ. Както беше посочено, в него в най-обща форма са закрепени няколко принципа относно свобода на придвижването, свобода на заселването, право на собственост и др.
По време на четвъртия или петия кръг е обсъждан и териториалният аспект. Кипърските гърци отстояват формулата 27 или 29%+, което означава кипърските турци да върнат под техен контрол около 7% от територията на острова. В това отношение кипърско-гръцката позиция се основава и на друг принцип на принципа «на разумната достатъчност» на територията, която ще им бъде върната. Например, ако това гр. Морфу, който преди 1974г. се намира в гъсто-населен район от кипърските гърци, смята се, че около 60 хил. Бежанци (от общо почти 200 хил.) могат да се завърнат по родните си места, което в значителна степен облекчава и проблема с възстановяване на правото на собственост. Кипърските турци досега са проявили готовност да върнат не повече от 2% от територията под техен контрол и по принцип са против обвръзването между дадена територия и етническия състав на населението на тази територия.
В споразумението Макариос-Денкташ са съгласувани следните критерии за определяне на границите и на територията под управление на всяка една от общностите: икономически потенциал; плодородие и собственост върху земята.
Въпросът за политическата равнопоставеност се смята от кипърските турци за една от основните теми на преговорите, започнали през декември 1999 г., независимо от обстоятелството, че не е включен от Генералният секретар в т.нар. основни въпроси. Според разбирането на турско-кипърската общност политическата равнопоставеност означава равно представителство в правителството на федерацията, взимане на решенията с консенсус и ротационен принцип в президентската власт. Тези искания се аргументират в "равнопоставеността на суверенитета, или суверенитетите" на двете общности и с тезата, че на острова има две политически равноправни държави. Оттук произтича и искането на кипърските турци да бъде призната Северно-кипърска турска република като независима държава.
През септември 2000г. Генералният секретар на ООН прави изявление пред средствата за масова информация, че двете преговарящи страни са "политически равни" и това политическо равенство трябва да бъде ясно признато при евентуалното цялостно уреждане на кипърския въпрос. На пръв поглед изявлението на Генералния секретар подкрепя исканията на кипърските турци за равно представителство в органите на изпълнителната власт. Но впоследствие неговият съветник по Кипър уточни, че политическото равенство не означава "аритметическо" равенство, или, с други думи, не е реалистично да се очаква в правителството на бъдещата държава кипърските турци и кипърските гърци да бъдат представени с еднакъв брой министри.
Кипърско-гръцката позиция се основава на текстовете на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН, чието тълкуване предвижда пропорционално на населението представителства централните органи на властта в бъдещата федерация.
По бъдещото устройство на кипърската държава остават съществени разногласия и не се очертава сближаване в тълкуването на понятието „федерация” от двете страни, разбирано от кипърските гърци като държава със силна централна власт, а от кипърските турци като държава, чиито централни органи имат второстепенни функции с ограничени правомощия. Кипърско-турската формула за федеративно устройство се отличава от общоприетите критерии за федерация и се доближава до конфедеративно решение, което, според кипърските гърци, е в противоречие с досегашните резолюции на Съвета за сигурност.
Нещо повече - след изявленията на Денкташ през 1994 г, че се отказва от плановете за създаване на федерация, кипърско-турската страна открито декларира, че няма да обсъжда други предложения освен тези за създаване на конфедерация със слаба централна власт, състояща се от две политически равнопоставени в държавните органи и държавната администрация страни - на кипърските гърци и на кипърските турци.
Подобна постановка се възприема от гръцко-кипърската общност като ясно изразено намерение на турската страна да задържи на всяка цена под свой контрол контролираната от нея северна част от острова, пренебрегвайки решенията на ООН и внушенията, отправяни към Турция от някои от западноевропейските й партньори.
Кипърско-гръцката страна се придържа към позицията за създаване на федерация, гарантираща т.нар. три свободи - (1) право на свободно придвижване, (2) право на заселване и владеене на собственост на цялата територия на острова, (3) завръщане на бежанците по родните им места.
Относно суверенитета на бъдещата федерация позициите на двете общности са както следва: Кипърско-турската позиция е, че суверенитетът произтича от двете общности, които по своя воля отдават част от него на федералното правителство. Съставящите федерацията части, "кантоните" или "щатите", трябва да запазят суверенитета си по отношение дейността на федералното правителство и да имат правс на "самоопределение", разбирано като право на "отделяне" кипърската федерация.
Кипърско-гръцката страна настоява федералната държава да се конституира като "двуобщностна" и "двузонална" федерация с единен суверенитет и единна международна правосубектност, единно гражданство, независимост и териториална цялост. Тя ще включва две политически равноправни общности, като се изключи всякакъв съюз - цялостен или частичен - с други държави.
Актуалното развитие на Кипърския въпрос свидетелства за разрастващата роля на международната общност. Директната и индиректна намеса на редица организации (главно ООН и ЕС) и държави в хода на преговорния процес са показателни за еволюцията на техните позиции по кипърската проблематика. Предстоящото присъединяване на острова към ЕС и реализирането на Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО) заедно с променения контекст на балканската проблематика след края на Студената война и отношенията ЕС - НАТО в сферата на сигурността и отбраната са факторите, които играят и ще играят решава роля при намирането на решение за статута и бъдещето на острова. Като цяло се поставя в един по-широк кръг от проблеми, включващ отношенията Турция - Гърция и ЕС - НАТО.
Кипърският въпрос според Съединените щати е част от общия кръг проблеми, които определят тяхната позиция към Балканите в частност и към Средиземноморския и Близкоизточния региони като цяло. Тя включва: осигуряване достъпа до близкоизточния и каспийски петрол; безпрепятствено присъствие и плаване в региона на Шести флот и на търговските съдове на страната; прилагане на Дейтънското споразумение за Босна; поддръжка на мироопазващите сили в Косово и възстановяване на реда, както и подкрепа за Република Македония; противопоставяне на опитите за иракска инвазия и за производството на оръжия за масово унищожаване от режима на Саддам Хюсеин; насърчаване на арабо-израелския мирен процес. При запазването на противоречията между Гърция и Турция, в т.ч. и по кипърския въпрос, възможностите за пълна реализация на тези цели се ограничават. Според бившият американски дипломат и посланик в Атина от 1981-85 г. Стернс, САЩ трябва да насърчат затоплянето на отношенията между двете страни, проявило се след катастрофалните земетресения от 1999 г, когато те взаимно си оказват спешна помощ. Той смята, че трудните за разрешаване проблеми в Егея и в Кипър могат да се преодолеят с активното съдействие на техните съюзници. От гледна точка на Русия естествен партньор в региона е Гърция. По този начин руската страна търси опора срещу нарастването на американското влияние, което, според нея, се прокарва главно чрез Турция. С поддържане на добри отношения с Атина и подкрепа в различни моменти за гръцките претенции /включително по Кипърския въпрос/, Москва се опитва да възстанови изгубените си позиции на Балканите и в Източното Средиземноморие.
За ЕС Кипърският въпрос е пряко свързан най-малко с два важни проблема ОЕПСО и отношенията с Турция в контекста на нейното евентуално присъединяване. Принципната подкрепа на Турция за усилията на ООН за довеждане до успешен край на процеса на цялостно уреждане на кипърския въпрос, без допълнителни предусловия, дълго не беше подкрепяна от конкретни действия на турската страна в очакваната посока. Очакванията на ЕС са главно в посока Турция да повлияе на лидера на кипърските турци Денкташ да използва възможността за постигане на решение преди приключване на преговорите за присъединяване към ЕС с Кипър. Това би позволило на кипърските турци да участват в преговорите за присъединяване към ЕС, на основата на политическо споразумение, а по отношение на самите резултати от споразумението - съображенията на двете страни да бъдат отразени в условията за присъединяване към ЕС.
След сключването на Дейтьнското споразумение 1995 г. налице е тенденция за активизиране на преговорите между турската и гръцката кипърски общности. САЩ се опитват да приложат Дейтънския модел и към други нерешени проблеми в Балканския регион, в т.ч. и кипърския въпрос. Инициативата не се реализира, тъй като среща съпротивата и на двете преговарящи страни - турската и от гръцката. ООН се ангажира по-активно с решаването накипърския въпрос. Нов момент е определянето на основните теми, по които следва да се водят разговори и да се търси решение са: сигурност; разделение на властите; въпроси на собствеността; територия. И Европейският съюз се ангажира с намирането на решение по кипърския въпрос, за което допринася и отправянето към Кипър през 1998 г. покана за членство в Съюза. Провеждат се 5 кръга от преговори под егидата на ООН в края на 1999 и през 2000 г. Използван е нов подход, т.нар. "непреки" преговори, при които страните не влизат в пряк контакт. Преговорите завършват безрезултатно, поради факта, че различията в позициите на двете кипърски общности по всички основни въпроси се запазват
По проблемът за сигурността кипърските турци не биха приели решение, което не дава силни права на Турция като страна-гарант Кипърските гърци по принцип са за демилитаризация на острова изтегляне на всички чуждестранни войски, създаване на полицейски части и многостранни гаранции с решение на Съвета за сигурност. По въпросите за собствеността позицията е, че всички бежанци, прогонени от родните им места през 1974г. трябва да имат правото да избират дали да влязат в своите имоти или да получат справедливо обезщетение. Позицията на кипърските турци е, че не може да се търси друг вариант освен паричното обезщетение.
По териториалните въпроси позициите на двете общности също коренно се различават. Кипърските гърци отстояват формулата 2 или 29%+, което би означавало кипърските турци да върнат под техен контрол около 7% от територията на острова. Кипърските турци досега проявяват готовност да върнат не повече от 2% от територията под техен контрол.
По бъдещото устройство на кипърската държава също остават съществени разногласия в тълкуването на понятието "федерация" от двете страни, разбирано от кипърските гърци като държава със силна централна власт, а от кипърските турци като държава, чиито централни органи имат второстепенни функции с ограничени правомощия. Кипърско-турската формула за федеративно устройство се отличава от общоприетите критерии за федерация и се доближава до конфедеративно решение, което, според кипърските гърци, е в противоречие с досегашните резолюции на Съвета за сигурност.
Относно суверенитета на бъдещата федерация позициите на кипърските турци е, че суверенитетът произтича от двете общности, които по своя воля отдават част от него на федералното правителство. Съставящите федерацията части, "кантоните" или "щатите", трябва да запазят суверенитета си по отношение дейността на федералното правителство и да имат право на "самоопределение", разбирано като право на "отделяне" от кипърската федерация.
Кипърско-гръцката страна настоява федералната държава да се конституира като "двуобщностна" и "двузонална" федерация с единен суверенитет и единна международна правосубектност, единно гражданство, независимост и териториална цялост. Тя трябва да включва две политически равноправни общности, като се изключва всякакъв съюз - цялостен или частичен - с други държави.
Отношението на международната общност към кипърския въпрос се запазва. Тя смята, че запазването на статуквото е неприемливо и решение на кипърския въпрос, което да е приемливо и за двете общности на острова, трябва да се намери колкото се може по-бързо. През месец януари преговорите между двете страни са подновени, като е оптимизъм за намирането на решение по спорните точки.
Решаването на кипърския въпрос е в пряка връзка с проблемите на мира и сигурността в нестабилния район на Средния Изток и затова свидетелства и високата степен на ангажираност на международната общественост. Перспекитивата за членство за на Кипър в Европейския съюз е допълнителен фактор, който може да послужи като катализатор за преговорния процес и спомагане на неговия успешен завършек. Международните посредници обикновено говорят за техните усилия за «обединяване на Кипър». Реално Кипър никога не е бил обединен освен под колониално управление и по време на първите три години на неговата независимост. Дори тогава двете общности са живеели разделени със съзнанието, че светът ще надделее за разделителна линия между тях. След редица неуспешни преговори, провеждани след 2001г., на 16 април 2003г. Кипър официално подписва договор за присъединяване към ЕС на церемония в Атина, а на 1 май 2004г. Кипър е присъединен към ЕС. От 2004 до днес продължават мирните преговори с цел окончателно обединение на острова с участието на представителите на двете общности Дмитрис Кристофас и Мехмед Али Талаат както и с участието на международната общност. На 14 април 2009 г., Талат за първи път заявява, че очаква преговорите да бъдат завършени, казвайки, че той очаква провеждането на референдум който ще се проведе в гръцката и турската част на Кипър в началото на 2010 годинa.
Няма коментари:
Публикуване на коментар