Политическа антропология на модерността
1. Проблематиката на политическата антропология – средата на 70 те години.
2. Възможността традиционаната политическа антропология да бъде приложена към модерното общество.
През 50-те години на 20 век антропологията започва да премества своето влияние от локалното към националното (основни полета на изследване обаче не са изчезнали). Това става под влияние на стремежа да се включи въздействието на средата във веригата оот причинно-следствени връзки. През 70-те г. започва движениекъм глобалното следвайки логиката на икономическата експанзия, упражняването на нови форми на политическо влияние и т.н. в този контекст на мястото на детайлния етнографски анализ започват да се появпват мета концепцоя като еклсплоатацоя, господство, натиск и т.н. започва да се появява една нова терминология, оято е свързана с класовото противопоставяне в обществото. Антропологията за първи път влиза в конфронтация с капитала. В този контекст започва да се развива първо антропологията к, която гледа на политиката от позицията на най-долните етажи. Развива се изследването на движенията за независимост, профсъюзите, феминистките движения и др. през 1985 г. излиза книгата на Джеймс Скот „Оръжието на слабия”, в която той разглежда ежедневиените форми на съпротива на селяните от едно село в Малайзоя, които варират в широи граници между пасивното и открироро неподчинение. Той намиратези форми на съпротива за революционнипо своя ефект, тък лато революциите биват обикновено премазвани, когато продължителната пририта съпротива трудно може да бъде локализириана и затова в крайна сметка води до промени. Тези форми на пасивна съпротива дължат своята сила на своя масов характер без да изискват координация и дори символична конфринтазия с властта. Когато те станат съществена рамка на ежедневното поведение можем да говорим за съпротива в истинския смисъл на думата. Изследването на пасивната съпротива в това конкретно село придобива едно по-широко значение и става чст от множество изследвания на отношенията между обезвластените и властимащите. В контекста на глоалните зависимости започва да се откроява по-пълно прблемът за неравенството между половете. Започва да се изследва как проникването на капитализма в страните от Третияя свят се отразява върху положението на жените в тези страни. В последствие „бумерангът” се връща и към проблема за положенитето на жените в развитите страни в светлината на феминистките концепции започва да се интерпретира и политическата история, образуването на държавата и класитесе отвърждава със диференциацията в позициите на втората пола Наир: разделението на труда придобива полови изменения, формирането на ранната държава поражда полова йерархия, родствени отношения, които дотогава организират обществото, отстъпват на политикаческите и класовите. С други думи институциите на родство се подчиняват на институции, които се основават на други принципи.
Променя се отношението към правото от страна на антропологията, доминира неговото третиране като процес Наир: съяествува възглед, че правните системи се дължат на хаотични натрупвания, в които си казват думата не само официалните правни системи, съществували до тогава или налагани отгоре, но и онези социални полета, в които официалното право се прилага. Подобни съображения стоят в основаа на критиката на някои възглежи за правото: първо, че изразява духа на народа (романтичен възглед), 2. че то представлява социално инженерство, 3. че представлява оръжие за класово господство, 4. че е резултат от един ествествен еволюционен процес. Вместо това се издига тезтата, че то (правото) не се развива по едиин рационален и естествен начин, а представлява резултантаот желнията на политичеки лидери и нуждите на обикновените хора. В този смисъл правото прогресира по един хаотичен начин. Друг основен подход към правото се изразява в неговото интерпретиране като дискурс, като комбинация от реч и действитя. От позицията на дискурсната метафора за правото то се представя като:
1. дискурс за доброто и лошото общество;
2. комбинация от утопични и полемични елементи в законодателството и съдебната практика;
3. комбинация от акттивни и „безмълвни” мемнти в кодифицирания закон;
4. диалог между интерпретациите за него от страна на различни групи в един и същ момент и в различни моменти.
5. комбинация от реч и действияот позицията на властта
6. комбинация от противопоставените понятия за власт и справедливост.
Класова интерпретация на правото. Тази интерпретация отхвърля виждането:
1. че правото е израз на консенсус относно ценностите в едно общество
2. относно ценностит, свързани с поддържането на социален ред
3. относно ценностите, свързани с потребността от защита
4. относно правото като защитник на интересите на цялото общество
5. правото като израз на ценностната неутралност на държавата.
На това място ортодоксалния марксизъм представя, че законът защитава интересите на господстващата класа, че задълбочава социалото неравнество и неравновесие и в този смисъл не допринася за социалната интерграция, а изостря конфликтите.
Как традиционната антропология се прилага за изследване на съвременното общество?
Как понятията, изработени при изследването на екзотичните общества могат да се прилагат в изучаването на нашето собствено общество? Първите опити да се приложат традиционните антропологически методи в рамките на Европа са направени в няколко средиземноморски страни. Италия, Испанияя, Малта, обект на изследването са няколко затворени селски общности, което показва, че продължава да се търси същата единица на антропологичекси анализ, която се търси и в примитивните обществ. В този дух се акцентира върху традиционните аспекти в начина на живот като се елименира влиянието на външния свят. С други думи се изследваа микрокосмоса на политическата власт в една изолирана общност. Мрежите от клиентелистки отношения, които възникват в тези общности. С тези първи опити на политическата антропология, в рамките на Европейския континент е очевидно, че антропологията продължава да търси периферията на политическото. Тоова се преася и в първите изследвания на съвременния град, където вниманието се насочвва към групите, които стоят в дъното на социално-икономическата йерархия – етническите малцинства от предградията, бездомните, групите анонимните алкохолици... В края на 80-те години започва да се проявява интерес и към политическите елити, но отново срещаме отделни групи от тези елити, следователно още не е преодолян проблемът с отношение към периферното. Следващата стъпка, свързана с изучаването на начините, по които се придобива, упражнява и предава властта. В това отношение съществуват две линии на изследване: 1. изледване на политическото представителство и начините на неговата легитимация; 2. свързано с териториализацията на политическото, развитието на политическото пространство. Този опит да се локализира политическото все още издава връзките на модерната с класическата политическа антропология.
Следващият проблемен кръг е свързан с времеви аспект на политическото действие. В това отношение се изследват ежедневните взаимодействия между управляващи и упрвалявани и се търси една политическа картина, която се различава както от официалните версии за нея, така и от емпиричното усещане за политиката, което създава участието в нея.
И като последен проблемен кръг на политическата антропология ще споменем ролята на политическите символи и ритуали, използвани в борбата за власт и нейното поддържане. Символите и тяхната употреба са един заобиколен начин да се изрази същността на политическото. Това е начин да се направи видимо онова, което прави легитимна и представителна една власт, да се разкрие същността на символичната природа на самата политика. Класически примери в това отношение са: посещението на папа Йоан Павел II в Полша през 79 г. или ислямската революция в Иран, когато се сваля шахския режим. И в двата случая политическото противопоставяне се разгръща като противопоставяне на мащабни символи, на събитията, разиграни в настоящето се търсят еквиваленти от далечното минало. Политическият сблъсък се осъществява като сблъсък между два противоположни типа ритуали. По този начин Полша се оспори легитимността на политическия режим, а в Иран легитимността на шахския режим. Чрез символичното сливане на събитията, разигравани в настоящето и тези, разигравани в далечното минало, се постига политически ефект, който е немислим за съвременната рационална политическа практика.
1. Проблематиката на политическата антропология – средата на 70 те години.
2. Възможността традиционаната политическа антропология да бъде приложена към модерното общество.
През 50-те години на 20 век антропологията започва да премества своето влияние от локалното към националното (основни полета на изследване обаче не са изчезнали). Това става под влияние на стремежа да се включи въздействието на средата във веригата оот причинно-следствени връзки. През 70-те г. започва движениекъм глобалното следвайки логиката на икономическата експанзия, упражняването на нови форми на политическо влияние и т.н. в този контекст на мястото на детайлния етнографски анализ започват да се появпват мета концепцоя като еклсплоатацоя, господство, натиск и т.н. започва да се появява една нова терминология, оято е свързана с класовото противопоставяне в обществото. Антропологията за първи път влиза в конфронтация с капитала. В този контекст започва да се развива първо антропологията к, която гледа на политиката от позицията на най-долните етажи. Развива се изследването на движенията за независимост, профсъюзите, феминистките движения и др. през 1985 г. излиза книгата на Джеймс Скот „Оръжието на слабия”, в която той разглежда ежедневиените форми на съпротива на селяните от едно село в Малайзоя, които варират в широи граници между пасивното и открироро неподчинение. Той намиратези форми на съпротива за революционнипо своя ефект, тък лато революциите биват обикновено премазвани, когато продължителната пририта съпротива трудно може да бъде локализириана и затова в крайна сметка води до промени. Тези форми на пасивна съпротива дължат своята сила на своя масов характер без да изискват координация и дори символична конфринтазия с властта. Когато те станат съществена рамка на ежедневното поведение можем да говорим за съпротива в истинския смисъл на думата. Изследването на пасивната съпротива в това конкретно село придобива едно по-широко значение и става чст от множество изследвания на отношенията между обезвластените и властимащите. В контекста на глоалните зависимости започва да се откроява по-пълно прблемът за неравенството между половете. Започва да се изследва как проникването на капитализма в страните от Третияя свят се отразява върху положението на жените в тези страни. В последствие „бумерангът” се връща и към проблема за положенитето на жените в развитите страни в светлината на феминистките концепции започва да се интерпретира и политическата история, образуването на държавата и класитесе отвърждава със диференциацията в позициите на втората пола Наир: разделението на труда придобива полови изменения, формирането на ранната държава поражда полова йерархия, родствени отношения, които дотогава организират обществото, отстъпват на политикаческите и класовите. С други думи институциите на родство се подчиняват на институции, които се основават на други принципи.
Променя се отношението към правото от страна на антропологията, доминира неговото третиране като процес Наир: съяествува възглед, че правните системи се дължат на хаотични натрупвания, в които си казват думата не само официалните правни системи, съществували до тогава или налагани отгоре, но и онези социални полета, в които официалното право се прилага. Подобни съображения стоят в основаа на критиката на някои възглежи за правото: първо, че изразява духа на народа (романтичен възглед), 2. че то представлява социално инженерство, 3. че представлява оръжие за класово господство, 4. че е резултат от един ествествен еволюционен процес. Вместо това се издига тезтата, че то (правото) не се развива по едиин рационален и естествен начин, а представлява резултантаот желнията на политичеки лидери и нуждите на обикновените хора. В този смисъл правото прогресира по един хаотичен начин. Друг основен подход към правото се изразява в неговото интерпретиране като дискурс, като комбинация от реч и действитя. От позицията на дискурсната метафора за правото то се представя като:
1. дискурс за доброто и лошото общество;
2. комбинация от утопични и полемични елементи в законодателството и съдебната практика;
3. комбинация от акттивни и „безмълвни” мемнти в кодифицирания закон;
4. диалог между интерпретациите за него от страна на различни групи в един и същ момент и в различни моменти.
5. комбинация от реч и действияот позицията на властта
6. комбинация от противопоставените понятия за власт и справедливост.
Класова интерпретация на правото. Тази интерпретация отхвърля виждането:
1. че правото е израз на консенсус относно ценностите в едно общество
2. относно ценностит, свързани с поддържането на социален ред
3. относно ценностите, свързани с потребността от защита
4. относно правото като защитник на интересите на цялото общество
5. правото като израз на ценностната неутралност на държавата.
На това място ортодоксалния марксизъм представя, че законът защитава интересите на господстващата класа, че задълбочава социалото неравнество и неравновесие и в този смисъл не допринася за социалната интерграция, а изостря конфликтите.
Как традиционната антропология се прилага за изследване на съвременното общество?
Как понятията, изработени при изследването на екзотичните общества могат да се прилагат в изучаването на нашето собствено общество? Първите опити да се приложат традиционните антропологически методи в рамките на Европа са направени в няколко средиземноморски страни. Италия, Испанияя, Малта, обект на изследването са няколко затворени селски общности, което показва, че продължава да се търси същата единица на антропологичекси анализ, която се търси и в примитивните обществ. В този дух се акцентира върху традиционните аспекти в начина на живот като се елименира влиянието на външния свят. С други думи се изследваа микрокосмоса на политическата власт в една изолирана общност. Мрежите от клиентелистки отношения, които възникват в тези общности. С тези първи опити на политическата антропология, в рамките на Европейския континент е очевидно, че антропологията продължава да търси периферията на политическото. Тоова се преася и в първите изследвания на съвременния град, където вниманието се насочвва към групите, които стоят в дъното на социално-икономическата йерархия – етническите малцинства от предградията, бездомните, групите анонимните алкохолици... В края на 80-те години започва да се проявява интерес и към политическите елити, но отново срещаме отделни групи от тези елити, следователно още не е преодолян проблемът с отношение към периферното. Следващата стъпка, свързана с изучаването на начините, по които се придобива, упражнява и предава властта. В това отношение съществуват две линии на изследване: 1. изледване на политическото представителство и начините на неговата легитимация; 2. свързано с териториализацията на политическото, развитието на политическото пространство. Този опит да се локализира политическото все още издава връзките на модерната с класическата политическа антропология.
Следващият проблемен кръг е свързан с времеви аспект на политическото действие. В това отношение се изследват ежедневните взаимодействия между управляващи и упрвалявани и се търси една политическа картина, която се различава както от официалните версии за нея, така и от емпиричното усещане за политиката, което създава участието в нея.
И като последен проблемен кръг на политическата антропология ще споменем ролята на политическите символи и ритуали, използвани в борбата за власт и нейното поддържане. Символите и тяхната употреба са един заобиколен начин да се изрази същността на политическото. Това е начин да се направи видимо онова, което прави легитимна и представителна една власт, да се разкрие същността на символичната природа на самата политика. Класически примери в това отношение са: посещението на папа Йоан Павел II в Полша през 79 г. или ислямската революция в Иран, когато се сваля шахския режим. И в двата случая политическото противопоставяне се разгръща като противопоставяне на мащабни символи, на събитията, разиграни в настоящето се търсят еквиваленти от далечното минало. Политическият сблъсък се осъществява като сблъсък между два противоположни типа ритуали. По този начин Полша се оспори легитимността на политическия режим, а в Иран легитимността на шахския режим. Чрез символичното сливане на събитията, разигравани в настоящето и тези, разигравани в далечното минало, се постига политически ефект, който е немислим за съвременната рационална политическа практика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар